Психоанализа: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →Структурна теория: вътрешна препратка |
м се явява ---> е; козметични промени |
||
Ред 32:
Теорията от първата фаза се разрушава, когато Фройд с изумление открива, че разказите на неговите пациентки за прелъстяване в детството не са непременно истински разкази, а фантазии.
Неговият първи подробен опит за обяснителна теория е направен в непубликуваната тогава статия ''„Проект за научна психология“'' (Project for a Scientific Psychology) от 1895.<ref>Freud S., Project for a Scientific Psychology, vol. I, Hogarth Press, 1955 (1895)</ref> В тази работа Фройд се опитва да развие невропсихологична теория, основана на пренос на енергия от [[неврон]]ите в [[Главен мозък|
=== Втора фаза ===
Ред 42:
=== Трета Фаза ===
[[
Между 1900 и 1923 г. психоаналитичното движение се развива и укрепва организационно, теоретично и клинично, макар някои негови важни представители да се отделят от него. В ''„Тълкуване на сънищата“'' Фройд разглежда универсалната склонност на сънищата да ''„образуват нови цялости“'' от отделни елементи, ''„които ние бихме държали разделени в будното си мислене“'' (сгъстяване), или пък някой елемент, който няма последствия в съня, „изглежда най-ясен“, превръщайки се по този начин в най-важната характеристика на изразения сън (или обратното) – това Фройд нарича „изместване“.<ref name=Psihologia /> Сгъстяванията, изместванията и символизациите характеризират начин на мислене, при който законите на формалната логика нямат място – това е [[език (лингвистика)|езикът]] и [[синтаксис]]ът на поезията, [[мит]]овете, [[магия]]та, [[мистицизъм|мистицизма]] и [[психоза|психозите]] – страховитият ''първичен процес''. Той се различава от по-добре познатия ''вторичен процес'', управляван от законите на [[логика]]та. По-късно Фройд свързва вторичния процес с „[[Принцип на реалността|принципа на реалността]]“.
Ред 60:
==== [[Ерик Ериксън]] ====
Ерик Ериксън се придвижва значително отвъд Фройд. Неговото обновяване на Фройдовата традиция произтича преди всичко от системните му опити да обхване едновременното взаимодействие и еволюция на функциите на [[Организъм|
=== Психоанализата в България ===
Поради определени причини свързани с 45-годишното управление на комунистическата партия в [[България]], психоанализата не намира широк прием в България. Все пак интересът към психоанализата в България датира от 20-те години на XX век. От 1921 г. в София се създава психологическо дружество, в което членуват трима души, които имат изявен интерес към нея. Това са [[Младен Николов]], [[Никола Кръстников]] и [[Иван Кинкел]].<ref name=Todorov>Орлин Тодоров, Психоанализата. Фрагменти от едно въведение, изд. Лик, София, 2006, стр. 52 – 60</ref> Според [[Орлин Тодоров]] в работата на Николов и особено на Кръстников се забелязват наченки на използването на ранни идеи на Фройд като катартичната техника, която е описана от Фройд и Бройер в труда им „[[Изследвания върху хистерията]]“<ref name=Todorov />. Психоанализата продължава своето развитие в очите на професора по социология Иван Кинкел, който е съсредоточен главно в прилагането на идеите
== Теории ==
Ред 69:
=== Топографска теория ===
[[
Топографската теория за първи път е описана от Фройд в „Тълкуване на сънищата“ (1900).<ref name=Dreams /><ref>Freud S, The Unconscious, 1915, 2nd edition, XIV, Hogarth Press, 1955</ref> Теорията постулира, че психичният апарат може да бъде разделен на три системи: [[Съзнание|съзнателно]], [[предсъзнателно]] и [[несъзнателно]]. Тези системи не са анатомични структури на мозъка, а по-скоро душевни процеси. Макар Фройд да поддържа тази теория през целия си живот, той на широка основа я заменя със структурната теория. Топографската теория е една от метапсихологическите гледни точки за описване на функциите на психиката в класическата психоаналитична теория.
Ред 103:
„Свръх азът“ обхваща тази организирана част от личностната структура, основно, но не изцяло несъзнателна, която включва индивидуалните его идеали, духовни цели и друго психично представяне<ref>[http://www.bulgaria-weekly.com/consultations/health/304-kakvo-razlichava-psihoterapiyata-ot-razgovor-s-priyatel-ta-da-si-struva-tsenata-br-8.html Какво различава психотерапията от разговор с приятел, та да си струва цената?, Д-р Юлиана Панова] във в. България, бр.8, пример за употреба на термина „психично представяне“</ref> (най-общо наричано „съвест“), което критикува и забранява неговите или нейните инстинкти, фантазии, чувства или действия.
Теорията на Фройд заключава, че „Свръх аз“-ът е символична интернализация на фигурата на бащата и културните правила. Свръх аз-ът се грижи да стои в опозиция на желанията на Ид-а и неговата агресивност по посока на егото, защото техните цели са противоположни. „Свръх аз“-азът действа като „съвест“, поддържаща нашето чувство за морал и забрана на [[табу]]тата. Неговото формиране става по време на края на [[Едипов комплекс|Едиповия комплекс]] и се формира от [[Идентификация (психология)|
=== Его психология ===
Ред 121:
=== Теория на конфликта ===
[[Теория на конфликта|Теорията на конфликта]] е осъвременяване и ревизия на структурната теория, която премахва някои по-тайнствени черти на структурната теория (разкрива, например, къде се намират потиснатите мисли). Конфликтната теория се вглежда в това как емоционалните симптоми и [[характер]]ови особености
Основна цел на днешните теоретици-аналитици на конфликтите е да се опитат да променят баланса на конфликта чрез осъзнаване на аспектите на по-малко адаптивните решения (също наричани компромисни формации), така че те да могат да бъдат преосмислени и да се намерят по-адаптивни решения.
=== Теория на обектните отношения ===
[[Теория на обектните отношения|Теорията на обектните отношения]] опитва да обясни превратностите на човешките отношения чрез изучаване на това как са структурирани вътрешните образи на нас и на другите. Клиничните проблеми, които навеждат на проблеми на обектните отношения (обикновено задръжки в развитието по време на живота), включват смущения в индивидуалния капацитет за чувстване на топлота, [[емпатия]], доверие, чувство за сигурност, стабилност на [[Идентичност (социални науки)|
[[Вамик Вулкан]] в „Свързващи обекти и свързващи феномени“ разширява мисленето на Фройд за това, описвайки синдромите на „установен патологичен траур“ срещу „реактивна депресия“ основана на подобна динамика. Хипотезите на Мелани Клайн относно интернализациите по време на първата година от живота, водят до [[параноя|параноидни]] и депресивни позиции, които по-късно са оспорени от [[Рене Шпиц]]. [[Маргарет Малер]] и нейната група, първо в [[Ню Йорк]], после във [[Филаделфия]], описват отделни фази и подфази на детското развитие водещи до „отделяне-индивидуалност“ по време на първите три години от живота, подчертавайки важността на постоянството на родителските фигури за детската разрушителна агресия, към детските интернализации, стабилността на управлението на афектите и способността за развиване на здрава автономия.
Ред 136:
=== Психоанализа на Лакан ===
Психоанализата на [[Жак Лакан|Лакан]] интегрира психоанализата със [[семиотика]]та и [[Георг Хегел|хегелианската]] [[философия]] и е практикувана по света. Особено е популярна във Франция и Латинска Америка. Психоанализата на Лакан е отклонение от традиционните американска и английска психоанализи, които са преимуществено зад идеите на [[Его психология]]та. Лакан често използва фразата „retourner
=== Междуличностна психоанализа ===
Ред 199:
Грюнбаум смята, че теориите основани на психоанализата са фалсифицируеми, но допусканията на психоанализата са неподкрепени от налични клинични доказателства. Други школи на психологията са създали алтернативни методи на психотерапия, включително [[поведенческа терапия]], [[когнитивна терапия]], [[гещалт терапия]] и [[клиент-центрирана терапия]]. [[Ханс Айзенк]] установява, че подобрението не е по-значимо, отколкото при [[спонтанна регресия|спонтанната регресия]]. Между две трети и три четвърти от „невротиците“ се възстановяват естествено; това не е по-различно от клиентите при терапията.
[[Мишел Фуко]] и [[Жил Дельоз]] твърдят, че институцията на психоанализата се е превърнала в център на сила и нейната техника на изповядване прилича на тази в християнската традиция.<ref>Weeks Jeffrey, Sexuality and its Discontents: Meanings, Myths, and Modern Sexualities, Routledge, New York, 1989, 176, ISBN 0-415-04503-7</ref> Силен критицизъм на определени форми на психоанализата е предложен и от психоаналитични теоретици. [[Жак Лакан]] критикува насочеността на някои американски и английски психоаналитични традиции, лансиращи предложения за въображаеми „причини“ за симптомите на болните и препоръчва завръщане при Фройд.<ref>Lacan J., Ecrits. A Selection and The Seminars, London, Tavistock, 1977</ref> Заедно с Жил Дельоз [[Феликс Гатари]] критикува едиповата структура.<ref>Deleuze G., Guattari F., Anti-Oedipus, London, Athlone, 1984, isbn 0-485-30018-4</ref> [[Люс Иригаре]] критикува психоанализата, използвайки концепцията на [[Жак Дерида]] за фалогоцентризма, за да опише изключването на жената от психоаналитичните теории на Фройд и Лакан.<ref>Irigaray L., Speculum, Paris, Minuit, 1974, isbn: 2-7073-0024-1}}</ref> [[Ерих Фром]] критикува [[его психология]]та и нейния създател [[Хайнц Хартман]] за конформисткия
Поради голямото многообразие на психоаналитични теории, различните течения в психоанализата често се критикуват едно друго. Една от последиците е, че някои критици предлагат критицизъм на специфични идеи присъстващи по-скоро само в една или няколко теории, отколкото в цялата психоанализа, докато не се отрекат другите
Психоанализата на Фройд е критикувана от неговата жена Марта. [[Рене Лафорг]] съобщава Марта Фройд да казва: „Трябва да призная, че и да не осъзнавам колко на сериозно моя съпруг взима лечението (на пациенти – бел. ред.), мисля че психоанализата е форма на порнография.“ За Марта е имало нещо вулгарно в психоанализата и тя се разграничава от нея. Според [[Мари Бонапарт]], Марта е била разстроена от работата на мъжа си и неговия метод на лечение на сексуалността.<ref>Behling Katja, Martha Freud, Polity Press, 2005, 164 – 165, isbn:978-0745633381</ref>
Ред 223:
; Източници свързани с критика на психоанализата
* Aziz, Robert (2007). ''The Syndetic Paradigm: The Untrodden Path Beyond Freud and Jung''. Albany: State University of New York Press. ISBN 978-0-7914-6982-8.
* Borch-Jacobsen, Mikkel (1996). ''Remembering Anna O: A century of mystification'' London: Routledge. ISBN 0-415-91777-8
* Cioffi, Frank. (1998). ''Freud and the Question of Pseudoscience'', Open Court Publishing Company. ISBN 0-8126-9385-X
* Erwin, Edward, ''A Final Accounting: Philosophical and Empirical Issues in Freudian Psychology'' ISBN 0-262-05050-1
* Fisher, Seymour, Greenberg Roger P. (1977). ''The Scientific Credibility of Freud’s Theories and Therapy''. New York: Basic Books.
* Fisher, Seymour, Greenberg Roger P. (1996). ''Freud Scientifically Reappraised: Testing the Theories and Therapy''. New York: John Wiley.
* Gellner, Ernest, ''The Psychoanalytic Movement: The Cunning of Unreason. A critical view of Freudian theory'', ISBN 0-8101-1370-8
* Grunbaum, Adolf (1979), Is Freudian Psychoanalytic Theory Pseudo-Scientific by Karl Popper's Criterion of Demarcation? ''American Philosophical Quarterly, 16'', 131 – 141.
* Grunbaum, Adolf (1985) ''The Foundations of Psychoanalysis: A Philosophical Critique'' ISBN 0-520-05017-7
* Loftus, Elizabeth F. & Ketcham, K. (1994) ''The Myth of Repressed Memory''. New York: St. Martin's Press.
* Macmillan, Malcolm, ''Freud Evaluated: The Completed Arc'' ISBN 0-262-63171-7
* Morley S, Eccleston C, Williams A. (1999) Systematic review and meta-analysis of randomized controlled trials of cognitive behaviour therapy and behaviour therapy for chronic pain in adults, excluding headache. ''Pain, 80''(1 – 2), 1 – 13.
* Webster, Richard. (1995). ''Why Freud Was Wrong'', New York: Basic Books, Harper Collins. ISBN 0-465-09128-8
== Вижте също ==
Ред 247:
{{Избрана статия|2799926|20 ноември 2009}}
{{Портал Психология}}
[[Категория:Психоанализа| ]]
[[Категория:Клонове на психологията]]
| |||