Тамплиери: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м - ден днешен
м - ден днешен
Ред 169:
От юридическа гледна точка единствено папата може да даде заповед да бъдат заловени тамплиерите и единствено той може да ги осъди. Така, при създаденото положение, ако към свършения факт на арестуването добавят и втори със самопризнания за [[еретизъм]], кралят ще постигне двоен удар; защото от една страна Климент V без съмнение ще помисли, преди да опровергае инквизитора на Париж и да защити хора, които вече са признали престъпленията си; от друга страна, ако Храмът се окаже гнездо на някаква [[ерес]], неговите богатства вече няма да бъдат разглеждани като такива, които имат нещо общо с религията и съответно ще попаднат не при папата, а в ръцете на краля. Тези реалистични съображения обясняват и съдържанието на обвинителния акт, и бързането за измъкване на признания, и използваните през повечето време средства, за да бъдат постигнати тези цели.
 
Тамплиерите са обвинени в четири по-големи престъпления, на които обвинителите им наблягат по време на целия процес и които ще предизвикат спорове, нестихващи и до ден-днешен, шест века по-късно:
 
* Тайно посвещаване в Ордена, придружено с оскърбление на кръста, отричане от Христа и скверни целувки. Нарочно избягване на определени обредни слова при службата по време на литургия.