Уикипедия

Жеравна: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м °C
мРедакция без резюме
Ред 44:
Според информация от туристически справочници към 2011 г. в с. Жеравна има регистрирани 34 къщи за гости, с общ капацитет 250 легла. Повечето къщи са строени по време на [[Възраждане]]то, но са реставрирани и предлагат удобна леглова база за настаняване – типична за българското село Жеравна, но и съобразена със съвременните изисквания и навици на туристите.
 
Жеравна е световен архитектурен паметник. До ден днешенЗапазени са запазени близо 200 къщи със статут на [[паметник на културата|паметници на културата]], всяка от тях е на възраст от 150 до 300 години. През Възраждането село Жеравна става значителен културен център. Създаден е [[Хилендарски метох|Хилендарският метох]], в който отсядат [[хилендар]]ските монаси и водят просветна дейност. Един от тях е [[Йосиф Хилендарски]] – автор на „Поучение за четенето на книгите“. В Жеравна е направен вторият препис на [[История славянобългарска|Паисиевата История]]. Селото взима активно участие в [[Априлско въстание|Априлското въстание]].
 
Развитието на този самобитен културен и икономически възход на селото е запечатано в местните музеи: Къща на [[Сава Филаретов]]; Родната къща на [[Йордан Йовков]]; Църквата „Св. Николай“; Старото класно училище – сега е картинна галерия; Къщата на Руси Чорбаджи. Извън Жеравна може да се посетят: гр. [[Котел]] – Природонаучният музей; Галатанското училище; Кьорпеевата къща; Музей на котленските възрожденци; с. [[Медвен]] – Къща музей [[Захари Стоянов|Захарий Стоянов]] и местността Синия вир.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Жеравна“.