Хърбърт Хувър: Разлика между версии

Преди да заеме този пост е успешен минен инженер, [[филантроп]] и администратор. Той е бил най–дългонай-дълго живелият оттеглил се президент и– умира 31 години след напускането на поста, по време на администрацията на [[Линдън Джонсън]] – 5-ия президент след него. Рекордът му е подобрен от [[Джими Картър]], който е бивш президент от 37 години.

През лятото на [[1885]] г. младият 11-годишен „Бърт”„Бърт“ Хувър се качва на влака на „[[Юниън Пасифик]]“ и се отправя за [[Орегон]]. В себе си носи, освен зашитите в дрехите 20 цента, и кошница с храна, напълнена от леля му. На другия край на континента го чака чичо му Джон Минторн, доктор и училищен надзорник, за когото Хувър си спомня като за ''„суров на външен вид, но както всички квакери, в крайна сметка мил човек.”“'' Бъдещият президент живее с чичо си в Орегон за няколко години след смъртта на родителите си.

Прекараните 6 години в Орегон възпитават у Хувър вяра в собствените му възможности. ''„Момчешките ми амбиции бяха да мога да изкарвам собствената си прехрана без да завися от никого и никъде.”“'' Като момче, помагащо в офиса на компанията на чичо си, той се обучава в счетоводство и писане на машина и едновременно с това посещава бизнес училище вечерта. Благодарение на местна учителка момчето се запознава с произведенията на [[Чарлз Дикенс]] и [[Уолтър Скот]]. [[Дейвид Копърфийлд]], друг сирак, принуден да разчита само на собствените си способности, за дълго остава любимият литературен герой на Хувър.

През [[1899]] г. се жени за любовта си от Станфорд Лу Хенри. Те отиватОтиват в [[Китай]], където той работи за частна корпорация като водещия за Китай инженер. През юни [[1900]] г. въстанието ([http://en.wikipedia.org/wiki/Boxer_Rebellion Боксер]) заварва семейството на Хувър в [[Тианджин]]. Повече от 1 мес.месец градът е под тежък обстрел. Жена му работи в местната болница, Хувър ръководи изграждането на барикадите и рискува живота си, за да спаси група китайски деца.

Между [[1907]] г. и [[1912]] г. Лу и Хувър обединяват усилията си в превода на един от най-ранните технически трактати ''„De re metallica”metallica“'' на [[Георг Агрикола]], публикувана за първи път през [[1556]] г. Създадените от него 670 страници и 289 изображения остават най–добрия превод на [[английски език]] на произведението на Агрикола до момента.

Уморен от правенето на пари, квакерската страна на Хувър изисква той да се постави в услуга на нуждаещите се. През август [[1914]] г. получава шанс за това, когато покушението срещу [[ерцхерцог]] [[Франц–Фердинанд]] разпалва едва подтисканотопотисканото съперничество между европейските държави в [[Първата световна война]], за която малко американци са били подготвени. Около 120 000 съграждани на Хувър остават блокирани от грешната страна на [[Атлантически океан|Атлантика]], без пукната пара, объркани и нуждаещи се от помощ. Посланикът на САЩ във [[Великобритания]] изпраща спешна телеграма до Хувър с искане за помощ.

След 24 часа 500 доброволци са събрани в балната зала на хотел „Савой“, [[Лондон]], която е превърната в огромна трапезария и разпределителен център за храна, дрехи, билети за параход и пари. ''”Тогава„Тогава не съзнавах, но 3 август 1914 г. беше краят на моята инженерна кариера, бях поел по пътя на обществения живот”живот“''. Когато силно разстроена жена настоява за писмени гаранции, че германска подводница няма да атакува нейния кораб, Хувър с готовност предоставя такава. Заедно с 9 приятели дава на отчаяните пътници заеми с общ размер от 1,5 милиона долара. Всички те освен 400 долара са издължени обратно от хората, което потвърждава вярата на Хувър в американския характер. Разликата между [[диктатура]]та и [[демокрация]]та е проста, обичал да казва Хувър: диктатурите се организират от горе надолу, а демокрациите обратно от дъното нагоре.

Заклещена между германската армия и британската блокада, [[Белгия]] през есента на 1914 г. е изправена пред неминуем глад. Хувър е помолен да предприеме безпрецедентна хуманитарна операция в помощ на малкото кралство, което по онова време внася 80% от нужната храна. Поемането на този ангажимент означава за Хувър изоставянето на изключително успешната в световен мащаб кариера на минен инженер. Няколко дни обмисля отговора си, докато най–накрая казва на приятели ''„Богатството да върви по дяволите”дяволите“''. Той се съгласява да приеме тежката задача при 2 условия – да не получава заплата и да има властта сам да учреди и ръководи администрация, която по-късно става известна като Комисията за помощ на Белгия.

След като служи с успех като секретар по търговията в администрациите на [[Уорън Хардинг]] и [[Калвин Кулидж]] и води спасителните операции след голямото наводнение в Мисури от [[1927]] г., Хувър е посочен за претендент от Републиканската партия в изборите от [[1928]] г. По този повод той казва ''”„ цялата американска история никога не сме били по–близко от пълния триумф над бедността, отколкото сега.”“'' Месеци по-късно стоковите пазари се сриват и страната поема спираловидно надолу в своето икономическо развитие, за да се стигне до [[Голямата депресия]].

Икономическите възгледи на Хувър са подложени на изпитание със започването на Голямата депресия през 1929 г. Именно неговата ясно декларирана позиция в подкрепа на ненамесата във вътрешните дела на другите („[[laissez-faire]]”“) води до създаване на впечатление в обществото, че това е президент, който не прави нищо.

Мнозина считат, че горните мерки са доказателство за това, че Хувър води лява политика. По време на изборите от 1932 г. [[Франклин Д. Рузвелт]] обвинява президента, че харченето и данъците са прекалено високи, за повишаването на националния дълг и блокираната търговия, а и за милионите долари държавна помощ,налети в икономиката. Той атакува Хувър за това, че е ''„безразсъден и екстравагантен”екстравагантен“'' в харченето, че иска „''всичко да централизира във Вашингтон възможно най–бързо.''”“ и че е „''начело на администрацията, харчеща най–много в мирно време в цялата история досега''”“. [[Джон Гарнър]] - кандидатът за вицепрезидент на Рузвелт, обвинява републиканците „''че водят страната надолу по пътя на [[социализъм|социализма]] ''”“.

Хиляди ветерани от [[Първата световна война]] и техните семейства демонстрират във Вашингтон през юни 1932 г. с искания за незабавно плащане на допълнителните възнаграждения, обещани им със Закона за допълнителните обезщетения от 1924 г., плащането по които е трябвало да стане едва през [[1945]] г. Хувър изпраща армията начело с генерал [[Дъглас Макартър]], подпомаган от младшите офицери [[Дуайт Айзенхауер]] и [[Джордж Патън]], за да изгонят Армията на бедняците („Bonus army”army“) от столицата. Това нарушение на Закона за свикване на въоръжени сили от 1878 г. („Act Posse Comitatus”Comitatus“) и това, че раздава на събралите се хора дребни суми, колкото да се приберат, създава на Хувър образа на коравосърдечен президент, който не изпитва никаква милост към страдащите от Голямата депресия хора.

Той губи съкрушително изборите през [[1932]] г. Хувър се превръща по време на управлението на Рузвелт в остър критик на ''Новия курс'', като предупреждава за прекалено голямата според него намеса на държавата в икономиката. Своите притеснения и съмнения изразява в книгата си „''Предизвикателство към свободата''”“, в която говори за [[фашизъм|фашизма]], [[комунизъм|комунизма]] и [[социализъм|социализма]] като врагове на традиционните американски свободи.

== Външни източниципрепратки ==

* {{икона|en}} [http://www.uh.edu/engines/epi139.htm Hoover and Agricola]

* {{икона|en}} [http://www.yale.edu/lawweb/avalon/presiden/inaug/hoover.htm Inaugural Address]

* {{икона|en}} [http://vvl.lib.msu.edu/showfindingaid.cfm?findaidid=HooverH Audio clips of Hoover's speeches]

* {{икона|en}} [http://www.whitehouse.gov/history/presidents/hh31.html White House Biography]

* {{икона|en}} [http://www.americanpresident.org/history/herberthoover/ American President.org Biography]

* {{икона|en}} [http://www.usa-presidents.info/union/hoover-1.html Herbert Hoover First State of the Union Address]

* {{икона|en}} [http://www.usa-presidents.info/union/hoover-2.html Herbert Hoover Second State of the Union Address]

* {{икона|en}} [http://www.usa-presidents.info/union/hoover-3.html Herbert Hoover Third State of the Union Address]

* {{икона|en}} [http://www.usa-presidents.info/union/hoover-4.html Herbert Hoover Fourth State of the Union Address]