Психоанализа: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м се явява ---> е; козметични промени |
Ted Masters (беседа | приноси) м Грешки в статичния код: Грешно вложени тагове; без <code> за цитат |
||
Ред 192:
Психоанализата като наука се е утвърдила отдавна, а нейният създател Зигмунд Фройд е най-цитираната личност като цяло във всички науки<ref>http://www.dnevnik.bg/dnevnikplus/2006/05/07/260797_doc_orlin_todorov_psihoanalizata_prohojda_u_nas_150/</ref><!-- В-к Дневник не може да е сериозен източник за такова твърдение! -->. Дори такъв голям критик като [[Йозеф Ратнер]] не може да не признае че:„ Във всеки случай е ясно, че психоанализата дълбоко повлиява всичките ни представи за човека и въздейства, така да се каже, върху всички области на човешката мисъл. Медицина, психология, психиатрия, възпитание, изкуствознание, историография, философия, религиознание, политика, поезия, социология, езикознание – всички те са плодотворно насърчени и подпомогнати от психоанализата“ <ref>Йозеф Ратнер, Психоанализа Класиците, Кибеа, 2005, стр. 29</ref>. Друг психоаналитик – [[Ерих Фром]], смята, че: „Тази теория беше радикална, защото тя атакува последната крепост на човешката вяра в собственото си всемогъщество и всезнайство, вярата в съзнателното мислене като краен факт на човешкия опит. Галилей лиши човека от илюзията, че Земята е центърът на света, Дарвин го лиши от илюзията, че е създаден от Бога…Фройд лиши човека от неговата гордост с разума му“<ref>Ерих Фром, Мисълта на Зигмунд Фройд – Величие и ограничения, изд. Захари Стоянов, стр. 171</ref>. В увода на своята книга от 1977 г. „Триумфът на психоанализата“ [[Пиер Дако]] казва:
== Критика ==
|