Валерий Тодоров: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
LordBumbury (беседа | приноси) м без интервал преди запетая |
м се явява ---> е; козметични промени |
||
Ред 15:
| сайт =
}}
'''Валери/
== Биография и дейност ==
Ред 22:
Валери Тодоров започва да пише активно за вестниците, радиото, телевизията още като студент. По това време е и заместник-главен редактор на в. „Софийски университет“. През 1978 г. започва да сътрудничи на Националното радио като нещатен репортер в Столична редакция и водещ в [[програма „Христо Ботев“]]. Пише и за редица български водещи печатни издания. След дипломирането си през 1981 г. започва работа в Главна редакция „Международна информация“ на [[Програма „Хоризонт“]]. Водил е новините и вечерните обзорните политически предавания „24 часа“ и „Нещо повече“, като едновременно е бил ръководител на екипите им. Като специален пратеник на радиото отразява най-горещите събития и демократичните промени в Източна Европа и Русия. Поддържа постоянни рубрики и пише коментари за най-авторитетните вестници и списания в България. Автор е на телевизионни филми за програмата „Светът в действие“.
Валери Тодоров печели конкурс за кореспондент в чужбина и от януари 1993 г. до октомври 1997 г. е завеждащ Кореспондентския пункт на [[БНР]] в Москва. През този период той е кореспондент и на [[Българска телеграфна агенция|БТА]], като продължава да пише статии и коментари за най-големите наши печатни и електронни медии, сред които „Стандарт“, „Труд“, „24 часа“, „168 часа“, „Банкеръ“, „Сега“, „Континент“, Дарик Радио и др., също за други радиостанции и телевизии, както и за издания в чужбина, сред които в. „Данас“, българската и руската редакция на [[Би Би Си]], в. „Комсомолская правда“ и др. След завръщането си от Москва през октомври 1997 г. е водещ и ръководи екипа на вечерното обзорно предаване „Нещо повече“ на БНР. За кратко време е директор на Програма „Хоризонт“. Подава оставка заради политическия натиск върху медията, който по-късно прераства в криза в БНР. През 1998 г. Валери Тодоров отново
От 29 май 2007 до 29 май 2013 г. в два последователни мандата е генерален директор на [[Българското национално радио]]. Преди това е директор на дирекция Радиоразпръскване и едновременно директор на регионалната радиостанция на БНР - [[Радио Благоевград]]. Под негово ръководство са открити три нови регионални радиостанции на БНР- в [[Радио София|София]], [[Радио Видин|Видин]] и [[Радио Бургас|Бургас]], по негов проект стартира и първото интернет радио в България – [http://www.binar.bg Бинар], уникална за страната мултимедийна платформа, съчетаваща аналогови, цифрови и интернет технологии, с аудио и видеоизлъчвания, първият в страната радиоплеър с 6 канала денонощен стрийминг на програми от най-популярните музикални жанрове, с богати архиви от „Златния фонд“ на БНР. По негова идея стартира и интернет-сайт на БНР с 11 страници на всяка от програмите, на 11 езика, с аудио, видео и фотоприложения. Под ръководството на Валери Тодоров започват и първите цифрови радиоизлъчвания в страната на къси вълни по технологията DRM. БНР се превърна в институцията с най-високо доверие в България, програмен, технически и технологичен лидер. [[Хоризонт (радио)|Програма „Хоризонт“]] бе призната от изследователски екип за медиен лидер на десетилетието. Възстановени бяха Културните салони на радиото, започнали още от времето на [[Сирак Скитник]], музикалните класации в ефир. Извършено беше цялостно програмно и технологично обновяване на всички национални и регионални структури на БНР, със смяна на саунда, сигналите, логото. Повечето регионални радиостанции на БНР преминаха от 18-часово към 24- часово излъчване. Енергични мерки бяха предприети за покритието на програмите с пускането на над 90 нови УКВ предаватели, за развитие на шестте музикални формации на БНР. За техни ръководители са поканени авторитетнн български диригенти, сред които [[Емил Табаков]], [[Антоний Дончев]], Димитър Христов, заедно с такива имена като основателя на [[Детски радиохор|Детския радиохор]] [[Христо Недялков (диригент)|акад. Христо Недялков]]. Възстановени бяха концертните студиа в регионалните радиостанции, възобновени са турнетата на радиооркестрите в страната, издадени са над 200 диска с продукция и концерти на БНР. Националното радио удвои аудиторията на програмите си, пазарния си дял, върна доверието към обществените медии.
| |||