Добри Христов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м се явява ---> е; козметични промени |
|||
Ред 25:
Роден е във [[Варна]] на [[14 декември]] [[1875]] г. Бащата на Добри, Христо Иванов, е дребен занаятчия — кожухар, преселник от [[Казанлък]]. По време на [[Кримска война|Кримската война]] той напуска родното си място и се заселва във Варна, която по това време е все още слабо населена с българи. Родителите на майката на композитора са преселници от Ямболско.
[[
Средата, в която расте бъдещият композитор, насочва осъществяването на неговите стремежи. На възраст единадесет години той печели от [[сурвакане]] на [[Сурваки|Нова година]] 12 гроша, с които си купува малка [[флейта]], на която четири години се опитва да свири репертоара на военния духов оркестър. За да научи нотите, той се сприятелява с военните музиканти, от които успява да заеме партитури, които преписва и започва да дешифрира знаците, с които са записани познатите му мелодии.
Като вижда големия интерес на Добри към музиката, неговият съсед, известния поборник и будител Отон Иванов Хаджидинчов по настояване на своята съпруга Елисавета Отонова, подарява цигулка на младия музикант.
Той продължава да се самообразова с
Показателен е и начинът, по който започва да изучава [[Хармония (музика)|хармония]]: моли учителя си Стоян Бешков, който е диригент на църковния хор, да му даде да преписва [[щим]]овете, понеже умее да пише красиво, при което получава възможността да си състави пълна партитура и да разгледа начина, принципите и правилата, по които се водят отделните гласове. Впоследствие се захваща да изучава и истински учебници по хармония – на [[Рихтер]], [[Пьотър Чайковски]], [[Антон Аренски]] и [[Йосеф Фьорстер]].
През 90-те години създава двете хорови китки „Лиляна мома хубава“ и „Пусти моми жеравненки“, с които
Трите години в Пражката консерватория обогатяват композитора с нови познания за критериите и стойностите в националното музикално изкуство. Музикална [[Прага]] живее с музиката на [[Бедржих Сметана]] (симфоничния цикъл „Моето отечество“) и на Дворжак, пред когото се прекланя. Българският музикант попада в средата на композитори, която затвърждава любовта му към националното и самобитното — към [[фолклор]]а.
Ред 56:
* Венелин Кръстев. ''Очерци по история на българската музика''. София: Музика, 1977.
== Източници ==
<references/>
| |||
