Ейбрахам Линкълн: Разлика между версии

 

=== Ранна кариера ===

Линкълн почва политическата си кариера през [[1832]] година когато е на двадесет и три години с кампания за избора му за Генералното събрание на Илинойс. Основната му идея е да се извършват подобрения на речната навигация, които да привлекат повече търговски параходи по Сангамон, а това от своя страна ще позволи рядко населената и бедна област да се оживи и да просперира. Служи като капитан в щатското опълчение на Илинойс и участва във Войната на Черния ястреб, като след избирането му на тази длъжност пише, че „подобен изключителен успех в живота ми дава голямо удовлетворение“.

 

== Пътят към президентството ==

[[Файл:Abraham Lincoln by Nicholas Shepherd, 1846-crop.jpg|мини|Снимка на Линкълн, направена от негов студент по право през 1846 г.]]

 

Линкълн още от самото начало е един от основните поддръжници на кандидатурата на [[Закари Тейлър]] за президент от партията на вигите. Администрацията на Тейлър му предлага поста на губернатор за Територията Орегон. Той отказва и се връща в Спрингфийлд, [[Илинойс]], където остава активен член на партията на вигите, но отдава цялата си енергия на адвокатската професия.

По време на войната Линкълн получава права, които никой друг президент до момента не е имал: обявява блокада; спира прилагането на [[habeas corpus]] – правото на затворника да се яви пред съд, за да получи присъда; разходва пари без предварителното одобрение на Конгреса; често хвърля в затвора без присъда хора обвинени в шпионство в полза на Юга. Някой историци твърдят, че политическите арести, заповядвани от Линкълн се простират до политическите върхове, включително и неуспялата заповед за арест на председателя на Върховния съд – Роджър Тени, но този случай остава неясен и противоречив.

 

 

=== Възстановяването ===

 

== Покушението ==

Към края на войната Линкълн често се среща с генерал [[Юлисис Грант]]. Двамата мъже планират решаването на проблеми по Възстановяването и било очевидно за всички, че изпитват един към друг изключително уважение. По време на тяхната последна среща на [[14 април]] [[1865]] година ([[Разпети петък]]), Линкълн кани Грант на светско събитие същата вечер. Грант отказва (твърди се{{кой}}, че жена му изпитва изключителна неприязън към Мери Тод Линкълн). Най-възрастният син на президента Роберт Тод Линкълн също отклонява поканата.

 

[[Категория:Хора от Американската гражданска война]]

[[Категория:Убити държавни глави]]

[[Категория:Членове на Републиканската партия на САЩ]]

[[Категория:Личности (Кентъки)]]