Климат: Разлика между версии

'''Климатът''' ({{lang-el|κλίμα}} (klimatos) — – наклон<ref>Древните гърци свързвали климатичните различия с наклона на слънчевите лъчи към земната повърхност.</ref>)&nbsp; е многогодишен [[статистика|статистически]] режим на [[време]]то, характерен за дадена местност в зависимост от [[география|географското]] и́ положение. Изучава се посредством дълготрайни измервания на метеорологичните елементи и определяне на тяхното средно състояние. Такива измервания са правени в продължение на повече от 250 години, и то не само на сушата, но и във високите части на [[атмосфера]]та, както и [[океан]]ските дълбочини. Събраните данни се използват, за да се определи средното състояние на многогодишния режим на времето. Следователно климатът представлява съвкупност от метеорологичните елементи, които характеризират средното състояние на атмосферата на дадено място. Климат се чете и по таблица, наречена ''климатограма''.

[[File:Earth Climate.gif|thumb|400px|Средномесечна температура на повърхността на Земята за периода 1961–19901961 – 1990 г. Демонстрира изменението на климата според мястото и сезона. * Средномесечни валежи на повърхността на Земята за периода 1961–19901961 – 1990 г.]]

Затоплянето, обаче, освен от ъгъла на падане на слънчевите лъчи, зависи и от '''подстилащата земна повърхност''' ([[релеф]]а, [[водни басейни|водните басейни]], растителността и т.н.). Ето защо подстилащата повърхност сесъщо явява същое основен фактор, формиращ климата.

* '''Циклонът''' е спираловидно възходящо движение на въздуха в посока от периферията към центъра на въздушната маса. Ветровете в циклона духат обратно на часовниковата стрелка в Северното полукълбо и по посока на часовниковата стрелка – в Южното полукълбо. Циклоните обхващат обширни райони главно в умерените географски ширини. В диаметър те достигат до 1500 км, а във височина – 10–1210 – 12 км. Времето е облачно, ветровито и с валежи.

В съвременната климатология има няколко системи за групиране на местните климати в климатични зони. Те се разделят на две основни групи — – генетични класификации, основаващи се на причините за климата, и емпирични класификации, вземащи под внимание проявленията на климата.

Класификацията на Берерон се основава на свойствата и произхода на въздушните маси. Тя обединява климатите в групи, означавани с трибуквени кодове. Първата буква описва [[влажност]]та на въздушните маси и може да бъде ''c'' за континентални (сухи) въздушни маси и ''m'' за морски (влажни) въздушни маси. Втората буква съответства на температурните характеристики на областта, от която произхождат въздушните маси: ''T'' за тропична област, ''P'' за полярна област, ''A'' за арктична или антарктична област, ''M'' за мусонна област, ''E'' за екваториална област и ''S'' за горните слоеве на атмосферата. Третата буква е свързана с устойчивостта на атмосферата: ''k'' за въздушни маси, по-студени от повърхността на земята под тях, и ''w'' за въздушни маси, по-топли от повърхността.<ref>{{cite encyclopedia | title = Airmass Classification | encyclopedia = Glossary of Meteorology | publisher = [[American Meteorological Society]] | url = http://amsglossary.allenpress.com/glossary/search?id=airmass-classification1 | accessdate = 2008-05-22 }}</ref> Подобна класификация на въздушните маси се използва при [[Прогноза за времето|прогнозиране на времето]] от 50-те години на 20 век, но започва да намира приложение и в климатологията след 1973 година.<ref name=Schwartz1995>{{cite journal | author = Schwartz, M.D. | year = 1995 | title = Detecting Structural Climate Change: An Air Mass-Based Approach in the North Central United States, 1958- – 1992 | journal = Annals of the Association of American Geographers | volume = 85 | issue = 3 | pages = 553–568553 – 568 | doi = 10.1111/j.1467-8306.1995.tb01812.x}}</ref>

== Препратка към УикиНовини ==