Добри Христов: Разлика между версии

м
редакция без резюме
м (се явява ---> е; козметични промени)
мNo edit summary
[[Файл:BASA-1772K-1-1481-1-Dobri Hristov.jpg|мини|250px|ляво|Добри Христов, 1940 г. Източник: [[ДА „Архиви“]]]]
Средата, в която расте бъдещият композитор, насочва осъществяването на неговите стремежи. На възраст единадесет години той печели от [[сурвакане]] на [[Сурваки|Нова година]] 12 гроша, с които си купува малка [[флейта]], на която четири години се опитва да свири репертоара на военния духов оркестър. За да научи нотите, той се сприятелява с военните музиканти, от които успява да заеме партитури, които преписва и започва да дешифрира знаците, с които са записани познатите му мелодии.
 
Като вижда големия интерес на Добри към музиката, неговият съсед, известния поборник и будител Отон Иванов Хаджидинчов по настояване на своята съпруга Елисавета Отонова, подарява цигулка на младия музикант.
 
Той продължава да се самообразова с подарената [[цигулка]], а в четвърти клас, когато е на около 12 години, се опитва и да композира — отначало едногласни мелодии, после две [[Мазурка|мазурки]], накрая в последните класове на гимназията и хорови песни с „пълна хармония“, дори и солово-инструментални съчинения.
 
Показателен е и начинът, по който започва да изучава [[Хармония (музика)|хармония]]: моли учителя си Стоян Бешков, който е диригент на църковния хор, да му даде да преписва [[щим]]овете, понеже умее да пише красиво, при което получава възможността да си състави пълна партитура и да разгледа начина, принципите и правилата, по които се водят отделните гласове. Впоследствие се захваща да изучава и истински учебници по хармония – на [[Рихтер]], [[Пьотър Чайковски]], [[Антон Аренски]] и [[Йосеф Фьорстер]].
 
През 90-те години създава двете хорови китки „Лиляна мома хубава“ и „Пусти моми жеравненки“, с които участва нав конкурс за стипендия за обучение по музика в чужбина, където е отхвърлен. За варненската общественост това е обида и хората събират пари, с които е изпратен да следва в Пражката консерватория. Един от неговите преподаватели там е [[Антонин Дворжак]].
 
Трите години в Пражката консерватория обогатяват композитора с нови познания за критериите и стойностите в националното музикално изкуство. Музикална [[Прага]] живее с музиката на [[Бедржих Сметана]] (симфоничния цикъл „Моето отечество“) и на Дворжак, пред когото се прекланя. Българският музикант попада в средата на композитори, която затвърждава любовта му към националното и самобитното — към [[фолклор]]а.
 
== Творчество ==
Творчеството на Добри Христов е вградено в основите на българската музикална култура. TойТой е автор на едни от „най-ярките образци от новата българска църковномузикална литература“,<ref>Кристина Япова, [http://www.litclub.com/library/musikologia/kristina/dhristov.html „Добри Христов за църковната музика“], електронна публикация в [[Литературен клуб]], 21 януари 2006 г.</ref> Литургиите на св. Йоан Златоуст (1925 и 1934) и Песнопения по Всенощно бдение (1935-1939).
 
Оставил е огромен брой хорови и солови песни; няма голям български хор, в чийто репертоар да не са включени „Ръченица“, „Леле моме“, „Ерген дядо“, „Ганината майка“ или „Дафино вино“; в репертоара на българските солисти почти задължително присъстват „Сивляна“, „Девойче“, „Я разтурай“ или „Леле, Божке“. Не само от сцената се чува „Хвалите имя Господне”, в неделя и на празник в православните храмове звучат хоровите песнопения от „Златоустова“ или от „Общодостъпна“ [[литургия]] с Великата ектения, „Херувимската песен“, „Святий Боже“ и „Тебе поем“.