Бяло море: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 23:
|Image caption=Map of the Aegean Sea
}}
'''Бяло море''' или '''Егейско море''' ({{стар|Б{{Уникод|ѣ}}ло море}}, {{lang-el|Αιγαίο Πέλαγος}}, ''Егео Пелагос'', {{lang-tr|Ege Denizi}}, ''Еге Денизи'') е полузатворено [[море]], част от [[Средиземно море]], разположено между [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]] на запад и север, [[Мала Азия]] на изток и остров [[Крит]] на юг. На североизток чрез протока [[Дарданели]] се свързва с [[Мраморно море]]. Южната граница на Егейско море според Международната хидрографска организация се прокарва от крайбрежието на [[Мала Азия]] (южно от курорта [[Мармарис]]), северозападното крайбрежие на остров [[Родос]], протока Карпатос, южнжтж кройбрежие на остров [[Карпатос]], северния бряг на остров Касос, протока Касос, северното крайбрежие на остров [[Крит]], протока Антикитира, остров Антикитира, протока Китира, източния бряг на остров [[Китира]] и завършва в крайната югоизточна част на полуостров [[Пелопонес]].<ref>International Hydrographic Organization: ''Limits of Oceans and Seas,'' 3. Auflage, Montecarlo 1953 ([http://iho.int/iho_pubs/standard/S-23/S-23_Ed3_1953_EN.pdf PDF online], 971 kB)</ref>. В тези си граници дължината му от север на юг е около 650 km, а максималната ширина в южната част около 450 km. Площ 214 хил.km²<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article056344.html «Большая Советская Энциклопедия» – Эгейское море, т. 29, стр. 562]</ref>
== Етимология ==
За гръцкото име на морето – ''Егейско'', още от древността има различни обяснения. Според някои то идва от град [[Егей]], а според други — от [[Егея]], царица на [[амазонки]]те, която умира в морето. Трети пък са на мнение, че морето носи името на цар [[Егей]], бащата на [[Тезей]], който се хвърля в морето, мислейки, че синът му е загинал. Най-вероятно гръцкото име на морето идва от старогръцката дума: '''αἶγες – aiges – аигес''', сиреч вълни, вуги (големи, пенести вълни).
== Географска харакнеристика ==
[[Файл:AegeanIslands.png|мини|260px|{{legend|#00ff00|Континентът Европа и островите, принадлежащи към този континент}}{{legend|#F6C|Континентът Азия}}{{legend|#FF3|Азиатски острови}}]]
=== Образуване, брегова линия ===
Бреговете на Бяло море са силно разчленени и са образували редица заливи, полуострови и острови, както и малки вътрешни морета. Най-значимите полуострови, вдаващи се в морето, са [[Атика]], [[Магнисия]], [[Халкидически полуостров|Халкидическият]] и [[Галиполски полуостров|Галиполският]] (на Балканския полуостров); [[Чешме (полуостров)|Чешме]] и [[Режадие]] (в [[Мала Азия]]). [[Арголически залив|Арголическият]], [[Саронически залив|Сароническият]] и [[Волоски залив|Волоският залив]] са в областта на Средна Гърция, а Халкидическият полуостров е заобиколен от [[Солунски залив|Солунския]] и [[Орфански залив|Орфанския залив]], като неговите собствени полуострови оформят още 2 дълбоки залива – [[Торонийски залив|Торонийския]] (Касандрийски) и [[Светогорски залив|Светогорския залив]] (Сингитикос). По на изток е Сароският залив, а на малоазийското крайбрежие са оформени Едремит, Измирски, Кушада, Мандалия и Гьоква. Южната част на Бяло море, край Крит, е известна като '''[[Критско море]]''', а северната, между Халкидическия и Галиполския полуостров – като '''Бяло море'''.▼
Егейско море се е образувало в резултат от потъването на на континенталната суша (Егеида) в края на плиоцена и начолото на плейстоцена, остатъците от която се явяват многочислените му острови, във връзка с които по-рано то се е наричало море на Архипелага.
▲Бреговете на
Бяло море е характерно с множеството си острови. Изчисляват се на 1415, от които само 20 не принадлежат на Гърция. Най-голям с площта си от 4165 кв. км е [[Евбея]]. Други по-големи са [[Хиос]], [[Лесбос]], [[Тасос]], [[Наксос]], [[Родос]], [[Самос]]. Островите формират четири по-малки архипелага: [[Цикладски острови]], Саронически острови, острови [[Южни Споради]] (Додеканези), острови [[Северни Споради]]. Останалите острови се определят като североегейски. Средната дълбочина на морето е 1200 м. По-дълбоки части са дъното на Критско море в близост до остров [[Карпатос]] – 2591 м (най-голяма дълбочина) и падината южно от Халкидическия полуостров с дълбочина до 1575 м. [[Соленост]]та на морската вода е до 38[[промил|‰]], приливите не надхвърлят метър. Следните острови очертават морето на юг (обикновено от запад на изток): Кихерата, Антикийрата, Крит, Касос, Карпатос и Родос.▼
=== Острови ===
▲
Повечето от островите в морето са част от Гърция. Те се разделят на седем архипелага:
* Североизточни острови в Егейско море ([[Тасос]], [[Самотраки]], [[Лемнос]], [[Гьокчеада]], [[Лесбос]], [[Хиос]] и др.)
* [[Евбея]]
* [[Северни Споради]] ([[Скирос]], Скопелос, [[Скиатос]] и др.)
* [[Циклади]] ([[Андрос]], Тинос, [[Наксос]], Милос, Кея, [[Парос]], [[Сирос]], [[Тира]] и др.)
* Саронийски острови (или Арго-Саронически острови)
* [[Додеканези
Думата [[архипелаг]] първоначално се използва само за Егейско море и групите от острови в него. Много от островите в Егейско море, някои от които архипелази, всъщност са продължение на планините в Европа. Една от планинските вериги се простира през морето до Хиос, друга се простира през [[Евбея]] до Самус, а трета се простира през [[Пелопонес]] и [[Крит]] до [[Родос]], разделяйки Егейско море от [[Средиземно море]].▼
▲Думата [[архипелаг]] първоначално се използва само за Егейско море и групите от острови в него. Много от островите в Егейско море, някои от които архипелази, всъщност са продължение на планините в Европа. Една от планинските вериги се простира през морето до Хиос, друга се простира през [[Евбея]] до
== Хидрография ==
[[Файл:Sunset at Aegean Sea, İzmir 04.jpg|мини|260px|Залез над морето от Измир , Турция]]
Средната дълбочина на морето е 1200 m. Максималната дълбочина е разположена в източната част на [[Критско море]], западно от остров [[Карпатос]] – 2529 m и падината южно от Халкидическия полуостров е с дълбочина до 1575 m. [[Соленост]]та е 37 – 38[[промил|‰]]. Приливите са полуденощни с омплитуда от 0,3 до 0,6 m.
Егейските повърхностни води се движат във форма на спирала обратно на часовниковата стрелка, като средиземноморската вода се движи на север по западното крайбрежие на Турция, преди да бъдат изместена от по-малко плътен отлив в Черно море. Изтичането на Черно море се движи на запад по протежение на северно Егейско море, а потоците на юг по протежение на източното крайбрежие на Гърция.▼
▲Егейските повърхностни води се движат във форма на спирала обратно на часовниковата стрелка, като средиземноморската вода се движи на север по западното крайбрежие на Турция, преди да бъдат изместена от малко по-
Физическата океанография на Егейско море се контролира основно от регионалния климат, вливането на вода от големите реки вливащи се в Югоизточна Европа, както и от сезонните промени в оттока на повърхностните води на Черно море през протока Дарданели.▼
▲
Анализ на Бяло море през 1991 г. и 1992 г. разкрива три отделни водни маси:
Line 58 ⟶ 60:
# Междинната вода се простира от 40-50 до 200-300 метра (660-980 фута) и е с температура от 11-18 °C
# Вода на морското дъно – среща се на дълбочина от 500-1000 m под морското равнище и е с много равномерна температура (13-14 °C) и соленост (3.91-3.92%).
== История ==
Line 88 ⟶ 92:
=== Подземни ресурси ===
В северната част на морето е имало находище на нефт, разположено в Западна Тракия, и добиван от Гърция в продължение на 60 години. Днес то вече е изчерпано. Много от островите са вулканични, а мрамор и желязо се добиват на други острови.
Главни [[пристанище|пристанища]] са [[Пирея]], [[Солун]], [[Измир]]. Между островите има множество морски и [[ферибот]]ни връзки. През морето преминават всички морски линии за [[Русия]], [[България]] и другите страни от Черноморския регион.
== Вижте също ==
Line 93 ⟶ 99:
* [[Егейски острови]]
* [[Егейска криза]]
== Източници ==
<references />
{{Портал|Македония}}
Line 98 ⟶ 107:
{{морета}}
[[Категория:Морета на Атлантическия океан]]
[[Категория:Морета на Средиземно море]]
[[Категория:Егейско море| ]]
| |||