Анри дьо Тюрен: Разлика между версии

}}

 

 

 

През 1643 г. след няколко поражения на французите в [[Шварцвалд]] Тюрен поема командването на френската армия в [[Германия]]. По този повод на 9 декември същата година получава чин Маршал на Франция. Заедно с [[Луи II дьо Конде|херцог дьо Конде]] той отново навлиза в Шварцвалд и на 5 април 1644 г. води първата си битка – с баварската армия край [[Фрайбург]]. Макар и трудна, победата е за френското оръжие и тя окончателно предава Рейнланд във френски ръце. През пролетта на 1645 г. Тюрен настъпва срещу самата [[Бавария]], но е изненадан и разбит от баварците при Мергентхайм. Едва след като получава подкрепления и след дълго маневриране през август той разбива баварците. Армията му обаче е толкова изтощена, че не успява да извади Бавария от войната. На следващата година Тюрен бързо се отправя към долината на [[Майн]] – един от тези светкавични походи, които по-късно стават толкова характерни за него. Там се среща с шведската армия на генерал [[Карл Густав Врангел|Врангел]] и заедно настъпват отново към Бавария. Разорителният им поход принуждава нейния курфюрст [[Максимилиан I]] да подпише примирието от Улм (март 1647) и да напусне войната. През 1648 г. Тюрен и Врангел оглавяват финалното за Тридесетгодишната война настъпление срещу [[Австрия]]. На 17 май те печелят виртуозна победа при Зусмарсхаузен и стигат до река [[Ин]], след което император Фердинанд III се съгласява да приеме мирния договор във Вестфалия (виж [[Вестфалски мирен договор]]).

 

През 1648 г. във Франция избухва гражданска война, наречена [[Фронда]], в която Тюрен заема страната на кардинал [[Мазарини]] и краля [[Луи XIV]], докато Конде оглавява въстаналите принцове. В края на 1650 г. Тюрен маневрира успешно срещу Конде по [[Лоара]], предотвратявайки пленяването на младия крал. По-късно битките продължават около самия Париж и в Северна Франция, където Тюрен успява да неутрализира Конде и съюзниците му испанци и със своите действия позволява на Луи XIV да се върне в столицата на 21 октомври 1652 г. След като Фрондата приключва през 1653 г., всички френски сили се обръщат срещу испанците, сега поставени под командата на избягалия при тях Конде. Тюрен командва французите в последния етап на [[Френско-испанска война|Френско-испанската война]], като успява да пробие обсадата на [[Арас]], но пък е победен при [[Валансиен]] на 16 юли 1656 г. През 1657 г. и [[Англия]] се намесва във войната на страната на Франция. Тюрен обсажда важното пристанище Дюнкерк по суша, а англичаните – по море. Спасителна испанска армия, начело с [[дон Хуан Хосе]] (незаконен син на испанския крал [[Филип IV (Испания)|Фелипе IV]]) и Конде напредва към обсадителите. На 13 юни 1658 г. Тюрен ги изненадва в крайбрежните дюни (оттам [[Битка при дюните|Битката при дюните]])и ги разгромява, с което принуждава Испания да развее бялото знаме и да се съгласи на предложения от Франция [[Пиренейски договор]] (1659).