Разлика между версии на „Анри дьо Тюрен“

м
{{lang-fr}}; козметични промени
м (Северна с главна буква, защото се разбира като самостоятелна област)
м ({{lang-fr}}; козметични промени)
}}
 
'''Анри дьо ла Тур д'Оверн, виконт дьо Тюрен''' (на [[френски език{{lang-fr|френски]]: ''Henri de la Tour d'Auvergne, vicomte de Turenne''}}) – [[маршал]] на [[Франция]], който участва в [[Тридесетгодишна война|Тридесетгодишната]] (1618 – 1648), [[Френско-испанска война|Френско-испанската]] (1635 – 1659), [[Деволюционна война|Деволюционната]] (1667 – 1668) и [[Нидерландска война|Нидерландската война]] (1672 – 1678). Смятан е за най-блестящият френски военачалник до [[Наполеон I|Наполеон]].
 
Роден е в [[Седан]] на 11 септември 1611 г., внук по майчина линия на [[Вилхелм Орански]], водачът на Нидерландия в борбата ѝѝ за независимост. Трудности в говоренето пречат на неговата кариера, но големият интерес и детайлното изследване на кампаниите на [[Александър Велики]] и [[Юлий Цезар]] му дават значителни познания по военно дело. Освен това се интересува много от география и история. Той е [[хугеноти|хугенот]], което също му създава проблеми. На 14-годишна възраст се записва войник в армията на своя чичо [[Мориц Насауски]], който наследява баща му като щатхалтер на [[Нидерландия]]. Така започва неговата военна кариера. Първата му самостоятелна изява е през 1638 г. през втората половина на Тридесетгодишната война, когато води малка армия на помощ на протестантския военачалник Бернхард фон Сакс-Ваймар, който обсажда рейнския град Брайзах. След падането му Тюрен участва във военните действия в Елзас и спомага за разбиването на имперско-савойските сили.
 
През 1643 г. след няколко поражения на французите в [[Шварцвалд]] Тюрен поема командването на френската армия в [[Германия]]. По този повод на 9 декември същата година получава чин Маршал на Франция. Заедно с [[Луи II дьо Конде|херцог дьо Конде]] той отново навлиза в Шварцвалд и на 5 април 1644 г. води първата си битка – с баварската армия край [[Фрайбург]]. Макар и трудна, победата е за френското оръжие и тя окончателно предава Рейнланд във френски ръце. През пролетта на 1645 г. Тюрен настъпва срещу самата [[Бавария]], но е изненадан и разбит от баварците при Мергентхайм. Едва след като получава подкрепления и след дълго маневриране през август той разбива баварците. Армията му обаче е толкова изтощена, че не успява да извади Бавария от войната. На следващата година Тюрен бързо се отправя към долината на [[Майн]] – един от тези светкавични походи, които по-късно стават толкова характерни за него. Там се среща с шведската армия на генерал [[Карл Густав Врангел|Врангел]] и заедно настъпват отново към Бавария. Разорителният им поход принуждава нейния курфюрст [[Максимилиан I]] да подпише примирието от Улм (март 1647) и да напусне войната. През 1648 г. Тюрен и Врангел оглавяват финалното за Тридесетгодишната война настъпление срещу [[Австрия]]. На 17 май те печелят виртуозна победа при Зусмарсхаузен и стигат до река [[Ин]], след което император Фердинанд III се съгласява да приеме мирния договор във Вестфалия (виж [[Вестфалски мирен договор]]).
[[КартинкаФайл:Henri-turenne.jpg|thumbмини|250px|ляво|Тюрен, 1672 г.]]
 
През 1648 г. във Франция избухва гражданска война, наречена [[Фронда]], в която Тюрен заема страната на кардинал [[Мазарини]] и краля [[Луи XIV]], докато Конде оглавява въстаналите принцове. В края на 1650 г. Тюрен маневрира успешно срещу Конде по [[Лоара]], предотвратявайки пленяването на младия крал. По-късно битките продължават около самия Париж и в Северна Франция, където Тюрен успява да неутрализира Конде и съюзниците му испанци и със своите действия позволява на Луи XIV да се върне в столицата на 21 октомври 1652 г. След като Фрондата приключва през 1653 г., всички френски сили се обръщат срещу испанците, сега поставени под командата на избягалия при тях Конде. Тюрен командва французите в последния етап на [[Френско-испанска война|Френско-испанската война]], като успява да пробие обсадата на [[Арас]], но пък е победен при [[Валансиен]] на 16 юли 1656 г. През 1657 г. и [[Англия]] се намесва във войната на страната на Франция. Тюрен обсажда важното пристанище Дюнкерк по суша, а англичаните – по море. Спасителна испанска армия, начело с [[дон Хуан Хосе]] (незаконен син на испанския крал [[Филип IV (Испания)|Фелипе IV]]) и Конде напредва към обсадителите. На 13 юни 1658 г. Тюрен ги изненадва в крайбрежните дюни (оттам [[Битка при дюните|Битката при дюните]])и ги разгромява, с което принуждава Испания да развее бялото знаме и да се съгласи на предложения от Франция [[Пиренейски договор]] (1659).