Странджа е ниска планина. Релефът ѝ се характеризира с разлати ридове, ограничени от дълбоко всечени между тях речни долини. На наша територия се очертават два главни рида, ориентирани общо взето в посока запад-изток: юженЮжен Граничен с най-висока точка на българска територия връх [[Градище (връх)|Градище]] (709,6 м) и северен [[Босна (рид)|Босна]] (връх Папия, 502 м), от който на север се отделят ниски и хълмисти ридове – [[Каратепе (рид)|Каратепе]], [[Росен баир]], [[Медни рид]] и [[Китка (рид)|Китка]] (Узунджа баир). Между двете била, по долината на река [[Велека]] е разположена историко-географската област [[Хасекия]]та. Южно от с.Белеврен, отново на турската граница, се издига връх Арабаджи баир (709.6 м; 42.0604 сш; 27.1935 ид). На юг на турска територия е главното (основно) било на планината ориентирано от северозапад на югоизток. В него се намира най-високият връх на планината – [[Голяма Махиада]] или Махиада (Mahya Dağ, Махя даг), висок 1031 м в частта Карамустафа баир. На югоизток височината му постепенно намалява и завършва с връх Каратепе (484 м). По цялото било на планината от северозапад на югоизток преминава участък от главният вододел на [[Балканският полуостров]] между водосборните басейни на [[Черно море|Черно]] и [[Егейско море]].
