Цин (17 – 20 век): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
LordBumbury (беседа | приноси) м южен с главна буква |
||
Ред 106:
Много нови територии са придобити на северозапад. Започвайки през 1727 г., цинските ''амбан'' (официални лица) са разположени в [[Лхаса]], откъдето ръководят цинските гарнизони в [[Тибет]]. Към корумпираните служители се провежда нова, по-твърда политика – Юнджън нарежда създаването на „Великия съвет“, който се превръща де факто в министерски кабинет през останалата част от управлението на династията.
Император Юнджън умира през 1735 г. Той е последван от сина си, принц Бао, под името Циенлун. Циенлун е известен като способен военачалник. Наследявайки трона на 24-годишна възраст, той лично ръководи военните кампании в [[Синдзян]] и [[Монголия]]. Бунтовете и въстанията в [[Съчуан]] и
Императорът започва няколко амбициозни проекта в областта на културата, като например съставянето на ''[[Сику Цюаншу]]'' („Пълна библиотека на четирите клона на литературата“). С общо над 3 400 книги, 79 000 свитъка и 36 304 тома, ''Сику Цюаншу'' е най-голямата колекция от книги в китайската история, както и най-голямата поредица от книги, която някога е редактирана от феодална власт.<ref>Mastering Chinese Language and Culture: History of China (Part 2), p87</ref>Независимо от това, Циенлун използва [[Литературна инквизиция|Литературната инквизиция]], за да възпрепятства опозицията. Обвинението на физическите лица започва със собствената интерпретация на императора на истинското значение на думите. Ако императорът реши, че те са обидни или цинични спрямо династията, той заповядва преследване. Литературната инквизиция започва с изолирани случаи по времето на [[Шунджъ]] и Канси, но се превръща в модел при управлението на Циенлун, по чието време има 53 случая на литературни гонения.<ref>{{cite news|url=http://big5.china.com.cn/city/txt/2007-03/08/content_7927803.htm|title=In Chinese:康乾盛世"的文化專制與文字獄|publisher=www.big5.china.com|accessdate=2008-12-30}}</ref>
| |||