Яндзъ: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без запетая между месец и година; козметични промени
м южен с главна буква
Ред 104:
До [[1957]] г. по цялото протежение на реката – от [[Ибин]] до Шанхай, няма никакви мостове. В течение на няколко хилядолетия единственият начин за преминаване през Яндзъ са лодките или фериботите. В редица случаи подобно пътешествие може да бъде доста опасно; за това свидетелства катастрофата на ферибота „Джунанлун“ на 15 октомври 1945 г., в която загиват над 800 души.
 
По такъв начин, в течение на дълъг период от време реката е сериозна географска бариера, разделяща северен и юженЮжен Китай. През първата половина на [[20 век]] пасажерите по железопътните линии от [[Пекин]] до [[Гуанджоу]] или Шанхай е трябвало да слизат от влака, да пресекат Яндзъ с ферибот и после отново да се качат на влак.
 
След образуването на [[Китайската народна република]] през 1949 г., [[СССР|съветски]] инженери оказват помощ за проектирането и строителството на комбиниран мост при град [[Ухан]] с разделено железопътно и автомобилно движение. Строителството трае от [[1955]] до [[1957]] г. Това съоръжение е първият мост през реката. Вторият мост през Яндзъ, железопътен, е построен нагоре по течението, в [[Чунцин]], през [[1959]] г. В долното течение по-късно е построен още един комбиниран мост – в [[Нанкин]], като неговото строителство е завършено през [[1968]] г., вече без чуждестранно съдействие. Освен тях, през (1971 и 1980 г. са построени други два железопътно-автомобилни моста – съответно в [[Джичън]] и Чунцин.