Разлика между версии на „Манастир (дем Козлукебир)“

м
Bot: Automated text replacement (-) . +).); козметични промени
м (whitespaces)
м (Bot: Automated text replacement (-) . +).); козметични промени)
 
== География ==
Селото е разположено западно от пътя [[Балдъран]] (Неа Санда) – [[Мерикоз]] (Кехрос), по южния склон на Голо било (800 m) .
 
== История ==
До 1913 година село Манастир е едно от най-големите български християнски села в Гюмюрджинско, наред със съседното село [[Сачанли]], като е имало 300 семейства.<ref>Милетич, Л. „Разорението на тракийските българи през 1913 г.“, С., 1918, стр. 295.</ref> Според местни жители през 1913 г. в Манастир живеели 450 семейства или общо 1800 жители. По данни от събирания данък [[беглик]] селото отглеждало 70000 овце и кози и до 2000 глави едър добитък, до 1500 коне и мулета.<ref>Милетич, Л. „Разорението на тракийските българи през 1913 г.“, С., 1918, стр. 220</ref> След разорението му от турския [[башибозук]] и [[помаци]] от съседните села през 1913 г. то е обезлюдено. По-късно малко манастирци се заселват пак там – 83 сем. или 367 души<ref>[http://www.promacedonia.org/bmark/lm_tr/index.html Милетич, Л. „Разорението на тракийските българи през 1913 г.“, С., 1918, стр. 313]</ref>, но в началото на 20-те години на ХХ в. са окончателно прогонени от гръцките власти.
 
[[FileФайл:Petko Kelya Mitko Karabelyata IMARO.JPG|мини|Петко Келя и Митко Карабелята от [[Дервент (дем Дедеагач)|Дервент]], четници при [[Тане Николов]].]]
 
След орожаряване на селото на 5.IX.1913 г.<ref> стар стил. Промяна на [[Приемане на григорианския календар |календара]] с 13 дни напред в България става на 31.III. 1916 г., а в Гърция на 15.II.1923 г. и Турция на 18.XII.1926 г.</ref>, манастирци се разделят на две основни групи. Едната заедно със съчанлийци поема пътя към България да пресекат (кървавата по-късно) река Арда,<ref>близо до Ятаджик (или Дупница, днес [[Маджарово]]) </ref> другата слиза долу в равнината. Една малка група обаче остава да се крие из горите на селото. Те са вярвали че българската армия е на път да ги защити. <ref>Само 4 дни по-късно българската армия навлиза в Западна Тракия да установи българсата власт там съгласно Букурещкия договор но почти с 2 месеца закъснение поради заетостта им на западния и северен фронт в края на Междусъузническата война.</ref> Те биват открити, мъжете се спасяват а над 40 жени, девойки и деца са отвлечени най-вероятно от помаци следвайки примера на братята си по религия. За разлика от турците обаче, помаците не се сещат че те живеят много близко до родните места на жертвите си и такава огромна плячка не може просто да бъде скрита. В [[Гюмюрджина]] (Комотини) властите започват да търсят изчезналата група. От страх да бъдат заловени, помаците след като влачат жертвите си дни наред насевер из планината, ги убиват всички в едно дере близо до село [[Аврен (област Кърджали)|Аврен]] (днес в България) Там има издигнат паметник в тяхна памет а имената им могат да се прочетат тук. <ref>[http://www.promacedonia.org/bmark/lm_tr/lm_tr_16e.htm Милетич, Л. „Разорението на тракийските българи през 1913 г.“, С., 1918, стр. 271]</ref>
 
След [[Междусъюзническа война|междусъюзническата война]], бежанските комисии, които имат за цел да разселват бежанците в [[Западна Тракия|Тракия]] настаняват хората от с.Манастир в следните околни села<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/check_user.pl?id=4529&SRV=false&LANG=bg Търговски фар, бр., 573, 22 юни 1914 г. Заселването на бежанците от Мала Азия, Тракия и Македония]</ref>:
 
{{гърция-мъниче}}
 
[[Категория:Села в дем Козлукебир]]
[[Категория:Източни Родопи]]