Мислене: Разлика между версии

Друг важен момент в областта на [[Гносеология|Теория на познанието]] е работата на [[Имануел Кант]] , [[Критика на чистия разум]] , в която той разглежда чрез своята [[доктрина]] , наречена [[трансцендентален идеализъм]] , възможна ли е метафизиката като наука , т.е. възможно ли е да познаваме първите причини. Чрез своята критика , той се опитва да разчисти пътят за достигането на този отговор като се занимава с цялата конститутивност на разумът и начина по който той познава. По този начин в неговата работа откриваме , че мисълта , която се съдържа в разсъдъка , се разглежда като способност за [[съждение]] , която способност е изградена от чистите [[a priori]] представи . Представите се делят на [[понятие]] и [[Възприятие|нагледи]] , но понеже нагледите са възможни само в сетивността , защото както сам той казва: [[Разсъдък]]ът не може да си представя нищо нагледно , а [[Сетивна система|сетивата]] нищо да мислят." , то понятията се формират от [[разсъдък]]а чрез законите или правилата му , а именно [[Категории (Аристотел)|категориите]] . Така той обособява мисълта или способността за [[съждение]] като намираща се в [[разсъдък]]а. Докато разсъдъкът действа като законодател за правилата на мисленето , за да възникне познание , е нужно да имаме нагледи , които ни биват доставени от сетивността и нейните две чисти форми на нагледа - външно сетиво ([[пространство]]) и вътрешно сетиво ([[време]]) . [[Явление|Явленията]] или phenomenae , които са навлезли в нас чрез тези две чисти [[a priori]] форми на нагледа , биват мислени чрез помощта на продуктивната способност за [[въображение]] , която спомага за синтетичното единство на многообразното на [[Възприятие|нагледа]] , и законите или правилата на чистия разум , а именно категориите. Мисленето е обединяването на представите в едно самосъзнание , което обединяване формира съждението.