Уикипедия

Модърн Токинг: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
м Bot: Automated text replacement (-) . +).); козметични промени
Ред 20:
Двамата се запознават благодарение на звукозаписната компания „[[Hansa]]“. През [[1982]] година Дитер Болен прави немски вариант на прочутата тогава [[песен]] на [[F.R. David]] „Pick Up The Phone“ и търси подходящ [[човек]], който да изпълни песента. От „Hansa“ му се обаждат, че при тях има един млад певец, който си няма продуцент. Когато Болен прослушва младия Андерс е възхитен от неговия кадифен [[глас]] и признава, че досега не е срещал подобен. В периода [[1983]] – 1984 година двамата заедно издават 5 [[сингъл]]а на немски [[Език (лингвистика)|език]], най-успешният от които е „Wovon Träumst du Denn“ (1983), която веднага попада в немския хит – парад и е продадена в 30 000 копия. Постепенно обаче Дитер осъзнава, че международно признание може да се постигне само, ако пише песни на английски език.
 
През [[август]] 1984 година Дитер Болен е на почивка на [[Канарски острови|Канарските острови]] и там написва прочутия си хит „You're My Heart, You're My Soul“. През [[октомври]] същата година песента е записана в [[дует]] с Томас Андерс. Първоначално сингълът не получава дължимата оценка от слушателите, но след представянето ѝѝ в телевизионната програма „Formel Eins“ на [[17 януари]] [[1985]] [[година]] дуетът става популярен. Сингълът е продаден в над 8 милиона копия и стои 6 седмици на върха в немския [[чарт]] и е в класациите на още 35 държави. След първия им международен хит идва втори – „You Can Win If You Want“ – отново на първо място. По същото време е пуснат и първият [[музикален албум|албум]], който има огромен успех. На известното телевизонно „[[Peter’s Pop Show]]“ през [[септември]] 1985 година дуетът получава 75 златни и платинени плочи. „Modern Talking“ придобиват статус на супер-поп-група и цяла [[армия]] от преданни [[фен]]ове по цяла [[Европа]]. Първият албум е продаден в огромни тиражи. Следват още 4 безапелационни хита – „Cheri Cheri Lady“, „Brother Louie“, „Atlantis Is Calling/S.O.S. For Love/“ и „Geronimo's Cadillac“.
 
Стилът на тяхната музика „[[eurodisco]]“ – характерен с приятните си леснозапомнящи се мелодии и лирически текстове, им носи небивал успех в целия [[свят]]. Въпреки, че критиката се отнася неблагосклонно към тях, само за 3 години, от 1984 до [[1987]] година, „Modern Talking“ издават 6 албума и успяват да продадат над 60 милиона плочи по цял свят. В края на 1986 година настъпва криза в дуета. [[Съпруга]]та на Томас Андерс, [[Нора]], започва да се меси в творческия процес и в работата на продуцента Дитер Болен. Това усложнява отношенията им с Томас и през [[есен]]та на 1987 година двамата се разделят. Томас Андерс започва солова кариера и заминава за [[САЩ]], а Дитер Болен основава собствена група, наречена „[[Blue System]]“. Въпреки, че двамата са достатъчно популярни, нито единият от тях не повтаря успеха когато са били заедно в „Modern Talking“.
 
През [[март]] [[1998]] година в музикалното пространство се появява нова версия на „You're My Heart, You're My Soul“, но тъй като и преди това Дитер Болен е пускал компилации на дуета, никой не вярва и не подозира, че „Модърн Токинг“ имат намерение да се завърнат на [[сцена]]та. Когато през [[май]] 1998 година в едно телевизионно [[шоу]] Дитер Болен и Томас се появяват и обявяват, че „Modern Talking“ е възроден, светът е хвърлен в шок. „You're My Heart, You're My Soul“ достига 2-ро място в немската класация и 1-во в няколко други страни, а „Modern Talking“ стават летен хит. Издаден е сборникът „[[Back For Good]]“, в който са включени танцувални ремикси на старите хитове и 4 нови хита. По резултат това е най-продаваният албум на групата – 26 [[милион]]а копия. Следват още 5 години и 6 албума, които излизат под марката „Modern Talking“, 4 от които стават платинени.
Ред 28:
На 7 юни 2003 година Дитер Болен съобщава на концерта в [[Рощок]] пред 24 000 зрители, съвършено неочаквано и за звукозаписната компания, че с „Modern Talking“ е свършено. Официалната версия е, че Томас, без знанието на Дитер, заминал за САЩ да концертира. Прощалният концерт на групата е на 21 юни 2003 година в Берлин.
 
Крайният резултат: издадени 13 албума, 9 от които стават платинени. Продажбите са над 120 милиона копия по цял свят. 15 техни песни достигат №1 в световните класации. ( За сравнение Майкъл Джексън има 17 песни №1) . Техните релийзи достигат върховете на класациите в над 50 страни. В САЩ „Modern Talking“ продават 1,5 милиона копия от своите песни. Въпреки, че в САЩ не попадат в челните места на класациите, списание Билборд неведнъж публикува статии за тях. Компилацията, издадена през 2010 година „25 Years Of Disco-Pop“, попада в класациите на Германия, Полша и Австрия, което е своевременно доказателство, че 7 години след тяхното разпадане Модърн Токинг са все още популярни.
 
== Дискография ==
Ред 174:
{{превод от|ru|Modern Talking|42931748}}
 
[[Категория:Модърн Токинг| ]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Модърн_Токинг“.