Моторна яхта: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →Яхти и престиж: -, replaced: [Николай II] → [Николай II (Русия)|] редактирано с AWB |
м Bot: Automated text replacement (-) . +).); козметични промени |
||
Ред 1:
=== Моторна яхта ===
Моторната [[яхта]] е малък плавателен съд, който се задвижва от двигател. Двигателят ѝ е сравнително мощен, за да осигури достатъчна скорост на движение (поне 10 възела). Като всяка яхта, тя трябва да бъде изящна и удобна за управление.
Възможни са също:
''Моторно-ветроходна яхта'' – която е устроена като моторна, но има и платна за движение само при благоприятен вятър.
''Ветроходно-моторна яхта'' – ветроходна, снабдена с маломощен двигател, който се използва рядко, напр. само за маневриране в пристанището.
''Моторна лодка'', ''моторница'' и ''моторен катер'' са сродни плавателни съдове, които обаче нямат качествата на яхти и не предлагат удобства на пътниците.
== Предназначение и класификация ==
Основното предназначение на моторната яхта е да служи за почивка и развлечение. Допълнително тя може да се използва за спорт, риболов, за жилище на вода и др. според предпочитанията на собственика.
Ред 21:
За да се различават понятията лодка, яхта и кораб, трябва да се отчитат размерите и предоставяните удобства. Лодката е най-малкият плавателен съд; дори и да служи за развлечение, лодката не е яхта, най-вече защото няма закрито помещение и удобно място за спане поне на двама души. Яхтата е по-голяма и по-удобна от лодката. С нарастването на размера на яхтата се увеличава броят на спалните места, т.е. на пътниците при по-продължително плаване; примерно над 12 пътници (екипажът от професионални моряци не влиза в това число) плавателният съд става пътнически кораб.
За да се осигури безопасното плаване на яхтите, те трябва да отговарят на определени технически изисквания, както и да бъдат управлявани от квалифициран екипаж (или водач). Правилата и контролът в това отношение са подобни на тези, които се прилагат към търговските кораби.[[
== Малки моторни яхти ==
Малките моторни яхти се използват за краткотрайни плавания – обикновено до няколко часа, изпълнявани в ограничен район. Основната цел на плаването е да се получи удоволствие от близкия контакт с природната среда или от бързото движение. Плаванията обичайно се изпълняват денем и при добри условия – достатъчна видимост, слаб вятър и слабо вълнение. Съвременните яхти от този тип се изработват от стъклопласт, външните метални части са от алуминий или неръждаема стомана. Двигателите могат да бъдат в корпуса или извън него (задбордни).
На яхтата могат да пътуват няколко души, като един от тях, именуван като [[капитан]] или [[шкипер]], трябва да има правоспособност за управление.
В средната част на яхтата има рубка – надстройка с остъклена предна част. В нея се намират щурвалът за управление на руля, органите за управление на двигателя, компасът и другите навигационни средства. Всички устройства се включват и регулират от това място с опростени процедури. Шкиперът задължително се намира в рубката по време на движение
Пътниците се разполагат на пейки или кресла, поставени в рубката, зад или върху нея на откритата палуба, по-рядко – в закрита кабина, разположена по-ниско от рубката. Местата за спане са малко, най-често 2-4. Всички битови помещения, уреди и запаси от храна са минимални. [[
Конструкторите се стремят да направят всяка яхта красива и оригинална. Разнообразието на форми и допълнителни детайли е огромно.
- ''яхта за спокойно плаване'', която развива скорост до 15 възела (28 km/h). Предпочитана е по речните и езерни маршрути. Има скромни, но приемливи битови условия и може да осигури престой на пътниците до няколко денонощия.
Ред 40:
- ''яхта за спортен риболов''. Има открита палуба в задната си част, както и приспособления за закрепване на въдици и мрежи.
[[
Малките моторни яхти са най-разпространени. Изработват се по типов проект.
== Големи моторни яхти ==
Големите моторни яхти са с дължина над 20 m и имат всички технически качества
Тези яхти са предназначени за по-продължително плаване, един от вариантите е круиз по избрани морски курорти. За тази цел яхтите имат необходимата здравина, удобства за пътниците, запаси от храна и гориво, както и напълно развито навигационно обзавеждане. Скоростта на продължителното плаване е обикновено около 20 възела.
Някои яхти имат формите на традиционен пътнически кораб с малки размери или дори са всъщност преустроени от такива. Външността и устройството на тези яхти демонстрират
В последните години на ХХ век се забелязва отделянето като вид на ''луксозните яхти'', които предлагат всички възможни удобства и са украсени с предмети на разкоша и изкуството. Такива яхти се изработват по указанията на собственика, а ако са по типов проект, той се доработва, за да бъде придадена оригиналност на външния вид.[[
Покупката и поддържането на една яхта е скъпо удоволствие. Цената на една нова луксозна яхта е милиони до стотици милиони евро, текущите разходи са значителни (снабдяване, ремонти, заплати на екипажа, пристанищни и други такси)
== Яхти и престиж ==
Яхтата играе важна роля в оформянето на престижа на своя собственик. Показателно е, че до XVII век яхти е имало само в Холандия и те са били малки бързоходни ветроходни кораби. Едва когато английският монарх Чарлз II избира да се прибере от Холандия в родината си на борда на една яхта, богаташите в Англия – и след това по света – научават що е яхта и започват да си купуват и поръчват яхти. Скоро става неписано правило монархът да има официална яхта и да поканва на плаване високите си гости. През XIX век постепенно престижните яхти стават моторни. Дори Фердинанд поискал най-престижния кораб на България – учебният крайцер „[[Надежда (кораб)|Надежда]]“ да бъде така устроен, че да играе и ролята на царска яхта. През 1916 г. руският император [[Николай II (Русия)|Николай II]] и немският каймер [[Вилхелм II]] подписват договор на борда на руската императорска яхта. През 60-те години на XX век милиардерът [[Аристотел Онасис]] поразява светските кръгове с разкоша на своята яхта и с отбраното общество, което е избрал да се радва на живота на борда
== Източници ==
1. ПРАВИЛНИК ЗА РЕДА В КОРАБОПЛАВАНЕТО ПО ВЪТРЕШНИТЕ ВОДИ В НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, издаден от М-вото на транспорта, ДВ бр. 38 1967 г.
| |||