Платонизъм: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м форматиране: 7x тире, 6x кавички, 5x запетая, 3x точка, 2x нов ред, 6lokavica (ползвайки Advisor)
м Bot: Automated text replacement (-) . +).)
Ред 46:
(„Държавата“, Книга V, 475e-476d, превод G.M.A Grube)
 
Книга VI на [[Държавата (Платон)|Държавата]] идентифицира [[Формата на доброто]] като най-висшата форма, като причината за всички други идеи. Концепциите, получени от чувствата никога не могат да ни дадат знанието за истинската същност, т.е. за формите. То може да бъде получено само чрез активността на душата в самата себе си, независимо от неприятностите и смущения на чувствата; тоест, чрез упражняване на разума. [[Диалектика]]та, като инструмент в този процес, ни води до познаване на формите, а накрая и до най-висшата – [[Формата на доброто]], първата наука. По-късно Неоплатонизма, започвайки с [[Плотин]], отъждествява добрата държава с т.нар. трансцендентна, абсолютна държава. Една от първите е хипотезата на [[Парменид]] (137с-142а) .
 
Платоновата етика се основава на образуването на Доброто. Добродетелта е знание, признаването на върховната форма на Доброто. Тъй като в това познание трите части на душата са причината, духа, и апетита, всички те имат свои добродетели-мъдрост, смелост, и умереност. Това, което обединява другите добродетели е добродетелта на правосъдието, от която всяка една част на душата, е ограничена в изпълнението на своята роля.