[[ImageФайл:Hermaphroditos & Salmacis Mysterium Conjunctionis.jpg|мини|leftляво|Хермафродит и Салмакида]]
'''Салмакида''' в [[древногръцката митология]] е [[нимфа]]-[[Наяди|наяда]]. Живеела в извор в [[Кария]], където веднъж влязъл да се изкъпе [[Хермафродит]], божествено красивият син на [[Афродита]] и [[Хермес]]. '''Салмакида''' се влюбила в него, но той не отвърнал на любовта ѝѝ. Тя помолила боговете никога да не я разделят от него. Боговете я чули и слели тялото ѝѝ с неговото. Оттогава Хермафродит станал двуполово същество. Салмакида се споменава единствено в книга 4, стихове 306-320 в "[[Метаморфози]]" на [[Овидий]]. Тя не е типична нимфа, ако се погледне на поведението ѝѝ, което рязко контрастира с това на другите нимфи в гръцката митология, които са се обрекли на непорочност и бягат и се страхуват от мъжете, които ги преследват. Салмакида е една от малкото нимфи, които са изключение от този митологичен канон (вж. още [[Ехо (митология)|Ехо]], [[Галатея]]).
