Торпеден катер: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →‎top: replaced: торпедаторпеда редактирано с AWB
м Bot: Automated text replacement (-) . +).); козметични промени
Ред 1:
{{без източници}}
[[КартинкаФайл:Komsomolets torpedo boat.JPG|thumbмини|Торпеден катер „Комсомолец“]]
 
'''Торпеден катер''' – [[Корабна класификация|клас]] бързоходни маломерни бойни кораби, чието основно въоръжение са [[Торпедо|торпедаторпедата]]та.
 
== Класификация и основни данни ==
Ред 8:
 
Малките торпедни катери имат пълно водоизместване от 20 до 50 тона, дължина 20 – 30 м. и ширина 4 – 5 м. Корпусът им е еднопалубен, с малък мостик в средната част. Най-често имат 2 двигателя с вътрешно горене и 2 винта. Формата на подводната част осигурява глисиране при висока скорост, така се постига максимална скорост 40 – 50 възла (почти 100 км/час. Въоръжени са с 2 торпеда (калибър 450 или 533 мм) и картечници. Възможностите им за плаване са ограничени от размера и големите натоварвания при удар във вълната на висока скорост. Най-често действат в спокойни води и в близост до брега.(1)
[[КартинкаФайл:Motor Torpedo Boat PT-658.jpg|мини|Малък торпеден катер с открити торпеда]]
Големите торпедни катери са с пълно водоизместване 60 – 100 тона и максимална скорост до 40 възла. Въоръжени са с 4 торпеда, автоматични оръдия и картечници. Могат да действат и при вълнение до 4 бала.
 
Ред 27:
 
В периода след 1960 г. торпедните катери губят предимствата си в боя срещу големите бойни кораби, които вече разполагат със средства за ранно откриване на катерите и със скорострелно артилерийско оръжие, а по-късно – и с [[Крилата ракета|противокорабни ракети]]. По тези причини торпедните катери постепенно се извеждат в резерв, а по-късно окончателно са изоставени. След 2000 г. на въоръжение са само отделни бройки в специфични случаи.
[[КартинкаФайл:Norwegian MTB Nasty.jpg|мини|Норвежки голям торпеден катер в момент на официално посещение, 1960]]
Развитието на торпедните катери води до създаването на [[Ракетен катер|ракетни катери]], които притежават най-ценните им свойства – голяма скорост и възможност да поразяват многократно по-големи кораби.
 
Ред 35:
Тактиката на торпедния катер произтича от специфичните свойства на неговото оръжие. Торпедото може да измине във водата ограничено разстояние (напр. 20 кабелта), но вероятността за улучване на целта е толкова по-голяма, колкото от по-малко разстояние се изстрелва торпедото. През Първата световна война изстрелването се прави на 3 – 5 кабелта, през Втората – на 8 – 10 кабелта. Тъй като противникът може да открие катера и да започне артилерийска стрелба по него, шансовете на катера се основават на изненадата и бързината. Изненадата понякога се постига с нападение през нощта или в мъглив ден. Ако действията се развиват в крайбрежен район, атакуващият изчаква в някой залив, където не може да бъде видян и след това изскача на пълен ход. Така торпедната атака трае само няколко минути и катерът има надежда да достигне невредим до позиция за стрелба.
 
Друг проблем на командира на торпедния катер е да насочи торпедото към целта. Ако целта е неподвижна, напр. стои на котва, той насочва торпедото към средата ѝ. Ако целта се движи, торпедото трябва да бъде насочено с ъгъл на изпреварване (фиг.3) . Този ъгъл φ се пресмята в зависимост от скоростта на целта, скоростта на торпедото и курсовия ъгъл, от който е изстреляно. Командирът определя тези данни на око или по разузнавателни данни. Едва в средата на ХХ век се появяват автоматизирани електромеханични и по-късно електронни средства, които извършват необходимите изчисления. През двете световни войни командирът на торпедния катер трябва да действа бързо, без колебания и да умее да взема решенията си самостоятелно.[[FileФайл:Torpedo-target.svg|thumbмини|Фиг.3.Прицелване при торпедна стрелба: К – кораб-цел, Т – торпеден катер]]
 
Опитът показва, че да се улучи движещ се кораб от 10 или 20 кабелта е изключително трудно. За да се повиши вероятността за попадение, обикновено от катера се изстрелват две торпеда в залп. Торпедата са така настроени, че се движат с няколко градуса разклонение. Противниковият кораб, естествено, предприема мерки за да затрудни торпедната стрелба със своето движение – маневрира с курса си и понякога се насочва към торпедния катер, за да изложи на торпедата тясната си напречна площ, вместо широкия борд отстрани.
Ред 41:
В началния период торпедната атака се провежда самостоятелно от катера, а по-късно група катери атакуват целта последователно, но всеки от тях стреля самостоятелно. Такава е атаката на българските торпедоносци срещу турския крайцер „Хамидие“. Торпедоносците са построени в килватер и командирът на отряда с първия торпедоносец води групата, открива целта и се насочва към подходяща позиция за стрелба. Само последният торпедоносец „Дръзки“ успява да улучи крайцера. Но дори и едното попадение отваря такава дупка в корпуса му, че „Хамидие“ остава на ремонт чак до края на войната...
 
По време на Втората световна война се разработва нова тактика на съвместна торпедна атака от няколко катера, в която всеки един от тях получава отделна позиция, т.е. катерите нападат целта от различни страни и трябва да стрелят едновременно (фиг.4). Такава атака се изпълнява трудно, но е ефективна. Корабът-цел не печели нищо от маневриране с курса си – все някое торпедо ще го улучи; освен това, артилерията му разпилява своя огън по няколко катера и резултатите от стрелбата ѝ намаляват съществено.[[FileФайл:Torpedo boats tactics.svg|мини|Фиг.4.Тактика на груповата атака: К – цел, Т – звено от 2 торп. катера, ИП – изходна позиция]]
 
== Престиж ==
Ред 49:
 
Службата на моряка на торпедния катер е привлекателна със своята динамика, а донякъде и с по-свободния си характер, в сравнение със службата на големите кораби, където неизбежно е по-строга и скована от традициите. Едно от историческите свидетелства за това е службата на младия Джон Ф. Кенеди, по-късно президент на САЩ. Поради своя богат род той може да избира къде да служи във войната срещу Япония. Джон избира торпедния катер и на запазените снимки от 1942 г. личи неговия ентусиазъм и свободно поведение – на снимките той е усмихнат, гол до кръста, неотличим от своите матроси. Неговият катер попада в тежка бойна ситуация, един японски есминец го удря с носа си и го разкъсва на две части. Двама моряци загиват, а Джон е контузен и с още един моряк едва успява да доплува до близкия безлюден остров. Спасен е след няколко дена, награден е с високи отличия и става един от националните герои.
[[КартинкаФайл:PT 109.jpg|мини|Рисунка на торпедния катер, на който е служил Д. Кенеди]]
 
== Източници ==