Филип II (Франция): Разлика между версии

{{Монарх|име=''Филип II''

| описание=крал на Франция

| описание на изображението=Филип II

| управление= съвместно с баща си: <br>[[1 ноември]] [[1179]] - [[18 септември]] [[1180]]<br>

| място на смъртта=[[Мант ла Жоли|Мант]], [[Франция]]

| погребан=[[Сен Дени]]

| потомци=

| династия=[[Капетинги]]

| герб =Arms of the Kingdom of France (Ancien).svg

|общомедия=

}}

 

 

Филип II Огюст е роден на [[21 август]] [[1165]] г. в [[Гонес]], близо до [[Париж]]. Наричан е Dieudonné („даден от Бог“), защото е първи и дългоочакван син на своя баща, Луи VII, от неговата трета съпруга, Адел дьо Шампан. Още докато баща му е тежко болен, Филип Огюст е коронясан на [[1 ноември]] [[1179]] г. в [[Реймс]] от своя вуйчо, архиепископът Гийом дьо Шампан (Белоръкия).

 

Най-възрастният син на Филип - [[Луи VIII (Франция)|Луи]] се ражда на [[5 септември]] [[1187]] г. и наследява Артоа след смъртта на майка си, Изабел, през 1190 г.

 

Подписаното споразумение от Бове разчиства пътя на Филип II за атака срещу английския крал [[Хенри II (Англия)|Хенри II]]. Английските териториални владения на континента са постоянна заплаха за френските крале още от времето на [[Уилям I (Англия)|Уилям Завоевателя]]. Хенри II е наследил значителни територии: земите на [[Нормандия]] (от своята майка, кралица [[Матилда (Англия)|Матилда]]), т.нар. Анжуйска империя на Плантагенетите (от своя баща, [[Жофроа V (Анжу)|Жофроа V Плантагенет]]), както и [[Аквитания]] (от брака си с [[Елеонор Аквитанска]]). <ref name="frencarta" /> Разпределянето на земите между четиримата му синове (Хенри Младия крал, [[Ричард I (Англия)|Ричард]], Джефри и [[Джон Безземни|Джон]]) е твърде проблематично. Хенри II е определил [[Мен (графство)|Мен]], [[Анже]], [[Турен]], Нормандия и Англия за младия Хенри, Аквитания за Ричард, Джефри се налага като владетел на [[Бретан]], а Джон за кратко е не твърде сполучлив лорд на Ирландия. <ref name="siege">{{cite web|url=http://www.deremilitari.org/resources/articles/foulds.htm|title= The Siege of Nottingham Castle in 1194| last=Foulds|first =Trevor|accessdate=2007-11-17|publisher=оригинален текст от ''Transactions of the Thoroton Society of Nottinghamshire'', Vol. XCV, 1991, цитиран от De Re Militari: The Society for Medieval Military History}}</ref> Преждевременната смърт на младия Хенри (от дизентерия през 1183 г.) и на Джефри (по време на турнир през 1186 г.) налагат преразпределение на териториите. Ричард оспорва желанието на баща си да отстъпи Аквитания на Джон и между тях за пореден път назрява конфликт. Филип II се възползва от раздорите сред Плантагенетите, като в последвалите години подкрепя както синовете срещу бащата Хенри II, така и отделните братя един срещу друг. <ref name="siege" /><ref name="faeton" />

 

След като Ричард наследява баща си на трона, отношенията им с Филип II постепенно се влошават. <ref name="frencarta" />

 

През 1187 г. [[Саладин]] превзема [[Йерусалим]] и папа [[Григорий VIII]] предлага организирането на [[Трети кръстоносен поход]].

 

Филип II прави всичко възможно да удължи пребиваването на английския крал в плен, но Ричард I е освободен през 1194 г. и влиза във война с французите. <ref name="info" /> Армията на Филип II търпи редица тежки поражения, редувани от временни примирия. През април 1199 г. Ричард I е убит и на английския престол се възкачва крал Джон.

 

Крал Джон не е така способен военен стратег, а освен това не е популярен сред английските барони и народните маси. Английският престол е оспорен от [[Артур Бретански]], чийто баща Джефри е по-възрастен от Джон. Филип II подкрепя исканията на Артур. За да тушира създалото се вътрешно напрежение, крал Джон сключва мирен договор с Филип на [[22 май]] [[1200]] г. Филип II признава правото на Джон да наследи Ричард I, срещу което получава земи в Нормандия. Изодюн и Грасей са отстъпени на Франция като зестра на племенницата на Джон, [[Бланш Кастилска]], която е трябвало да се омъжи за сина на Филип II – бъдещия крал [[Луи VIII]]. <ref name="frencarta" /><ref name="catholic" /> Накрая Джон се отказва и от претенциите си към Бри и Авиньон.

 

Скоро след този договор обаче двамата влизат в конфликт. Джон неправомерно отвлича годеницата на своя васал Хю дьо Лузинян <ref name="catholic" /> и Филип II се възползва от случая да изиска в качеството си на сюзерен Джон да се яви пред френски съд. Неизпълнението на това задължение дава основание на Филип II да конфискува всички владения на Джон във Франция, като една част (Бретан, Мен, Анже и Турен) отстъпва на Артур, който признава сюзеренитета на краля на Франция. <ref name="frencarta" /> Артур е убит скоро след това, вероятно по поръчка на своя чичо Джон. <ref name="faeton1">{{cite web|url=http://www.faet.ru/iceberg.asp?ob_no=496&tmpl=frag&sub_no=601&f_no=524&pg=2|title= „Эпоха крестовых походов“ (стр.2) |accessdate=2007-11-17|last=Е. Лавис и А. Рембо|publisher=Смоленск: „Русич“ (2002), цитирано от faet.ru}}</ref><ref name="frencarta" />. Отвличането (през август 1202 г.) и убийството (през април 1203 г.) дават повод на Филип II да приведе в изпълнение присъдата над Джон. <ref name="frencarta" /> Той навлиза в Нормандия и я завзема. Руан е превзет през 1204 г.; скоро след това кралските войски завземат Мен, Турен, Анже и по-голямата част от Поату. Кралят на Англия (който се сдобива с името „Безземни“) изгубва континенталните си земи с изключение на Аквитания, а Филип Огюст увеличава неколкократно своите владения. <ref name="frencarta" /><ref name="roi">{{cite web|url=http://www.philippe-auguste.com/roi/roi.html|title= Philippe Auguste : Le roi|accessdate=2007-11-15|publisher=philippe-auguste.com}}</ref>

 

Синът на Филип II, Луи, пристига в Англия през 1216 г. и подкрепен от разбунтувалите се английски барони, успява да бъде коронован за крал. Но през октомври, същата година, Джон Безземни умира и опозицията, поддържана от настроенията срещу него, се разтурва, което принуждава младия Луи да се завърне във Франция. <ref name="frencarta" />

 

Със завземането на нови земи пред кралската власт възниква задачата да организира управлението на една значителна територия. Реформата се свежда до създаване на централен апарат&nbsp;— Кралски съвет, и до организиране на местното самоуправление. При тези реформи кралят трябва да преодолява съпротивата на едрите феодали, които се считат за неограничени господари в собствените си владения.

 

Крал Филип II Огюст има също така значителна роля в развитието на френската архитектура и образование.

 

По време на управлението си, Филип II осъществява редица промени и подобрения в [[Париж]], като впоследствие градът се установява като столица на Франция. Сред значителните му стъпки са:

 

* През 1180 г. премества пазара, намиращ се в северното предградие, близо до болницата Сен Лазар, в центъра на града&nbsp;— там, където днес се намират Халите. През 1183 г. за подобряване на хигиенните условия на пазара са издигнати две нови покрити сгради. Заинтересован от развитието на централния пазар, Филип II сам се ангажира с регулирането на търговията с основни стоки (месо, хляб и вино).

* Построени болниците „Св. Катерина“ и „Трините“ (Св. Троица). <ref>{{cite web|url=http://www.philippe-auguste.com/ville/hopital.html|title= La ville de Paris au 12e siècle : les hôpitaux|accessdate=2007-11-15|publisher=philippe-auguste.com}}</ref>

 

След като кралица Изабела умира през 1190 г., на [[15 август]] [[1193]] г. Филип II се жени за датската принцеса [[Ингеборг Датска]]. <ref name="roi" /> По неизвестна причина Филип е отблъснат от нея и веднага след сватбата свиква барони и епископи, които обявяват брака за разтрогнат. Ингеборг не е съгласна с това решение и го обжалва в Рим. Въпреки възраженията на папа [[Целестин III]], кралят се жени за принцеса [[Агнес Меранска]] на [[7 май]] [[1196]] г. Ингеборг е затворена в метох. <ref name="catholic" />

 

Филип Огюст умира на [[14 юли]] [[1223]] г. в [[Мант ла Жоли|Мант]] и е погребан в базиликата [[Сен Дени]]. Наследен е на трона от сина си [[Луи VIII (Франция)|Луи VIII]].<ref name="frencarta" />

 

{| class="wikitable"

|+'''Предшественици на Филип II в три поколения''' <ref>{{cite web|url=http://freepages.genealogy.rootsweb.com/~jamesdow/s072/f751096.htm|title=The Pedigree of Philip II Augustus (King) of France|accessdate=2007-11-15|publisher=rootsweb.com}}</ref>

|}

 

1. От брака с [[Изабела от Хенегау]] (от Ено), графиня на Артоа, сключен през 1180 г.:

2. От брака с [[Ингеборг Датска]], сключен през 1193 г.:

3. От брака с [[Агнес Меранска]], сключен през 1196 г.:

 

Мари Френска и Филип Юрпел са признати от папа Инокентий III за законни наследници на Филип II Огюст.

 

4. От извънбрачна връзка с „дама от Арас“:

 

Филип II е герой в историческата пиеса „[[Лъвът през зимата]]“ от [[Джеймс Голдман]]. През 1968 г. пиесата е адаптирана от автора си за филмов сценарий, който печели [[Награди на филмовата академия на САЩ|Оскар]]. Във филма „[[Лъвът през зимата (филм, 1968)|Лъвът през зимата]]“ ролята на Филип е изиграна от [[Тимъти Далтън]]. През 2003 г. е направен римейк за телевизията с режисьор Андрей Кончаловски. В тази „[[Лъвът през зимата (филм, 2003)|Лъвът през зимата]]“ ролята на Филип се изпълнява от [[Джонатан Рийс Майерс]]. В пиесата е отразена теорията за предполагаемата хомосексуална връзка между Филип Огюст и Ричард I. <ref>{{cite web|url=http://www.nyu.edu/classes/jeffreys/gaybway/gayhollywood/lioninwinter.htm|title=The Lion in Winter&nbsp;— summary|accessdate=2007-11-15|publisher=New York University}}</ref> Този аспект не е особено застъпен във филма от 1968 г. и е възобновен в известна степен във версията от 2003 г.

 

<gallery class="center">

Image:Couronnement de Philippe Auguste.jpg|Коронацията на Филип Огюст (Жан Фуке, XV в.)

Image:Philippe auguste.jpg|Статуя на Филип Огюст във [[Версай]]</gallery>

 

{{аудиостатия

|файл = BG-Philippe-II-France-20100929.ogg

<references/>

 

{{Commons|Philip II of France}}

* {{икона|en}} {{cite web|url=http://www.newadvent.org/cathen/12001a.htm|title=Филип II (биография)|accessdate=2007-11-15|publisher=Catholic Encyclopedia}}