Филаделфия: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
[Съединени американски щати|САЩ] → [САЩ] |
Редакция без резюме |
||
Ред 3:
| име = Филаделфия
| име-местно = City of Philadelphia
| вид =
| знаме = Flag of Philadelphia, Pennsylvania.png
| герб =
Ред 14:
| площ = 369,9
| височина = 12
| население = 1
| население-година =
| кмет = Майкъл Нутер
| основаване = 27 октомври 1682 г.
| пощенски-код = 19019 – 19255
| телефонен-код = 215, 267
Ред 28:
[[File:Map of Pennsylvania highlighting Philadelphia County.svg|thumb|250px|Разположение на Фили (в червено) на картата на щата [[Пенсилвания]].]]
'''Филаделфия''' наричан още „'''Фили'''“ или „'''градът на братската любов'''“ (
Населението на града към 2017 г. е 1
Филаделфия е сред най-старите и най-важни в историческо отношение градове в САЩ. През XVIII век градът е втората [[столица]] и най-населен град в страната. Тогава той е по-влиятелен в политическо отношение от [[Бостън]] и [[Ню Йорк]]. Едно от най-големите имена в развитието на града в този период е [[Бенджамин Франклин]].
== История ==
Преди пристигането на европейците, районът на Филаделфия е дом на индианското племе [[делавари]]. Техните общества са отслабени от новодошлите болести, основно [[едра шарка]], както и от кървавите сблъсъци с европейците. От време на време [[ирокези]]те също се сражават с делаверите. Оцелелите делавари се местят на запад към басейна на горното течение на река [[Охайо (река)|Охайо]]. През 1860-те години правителството на САЩ изпраща повечето останалите делавари в [[Изток (САЩ)|Източните щати]] към [[Индианска територия|Индианската територия]].
Долината на река [[Делауеър (река)|Делауеър]] се заселва от европейците в началото на 17 век, като първите селища са създадени от нидерландци, които през 1623 г. построяват Форт Насау на територията на днешен [[Бруклон (Ню Джърси)]]. Холандците считат цялата долина на реката за част от тяхната колония [[Нова Нидерландия]]. Англичаните завладяват холандската колония през 1664 г., макар ситуацията да не се променя до 1682 г., когато районът не е включен в [[харта]]та за Пенсилвания на [[Уилям Пен]].
През 1681 г., в частично плащане на свое задължение, [[Чарлз II]] дава на Пен харта за това, което по-късно става провинция [[Пенсилвания (провинция)|Пенсилвания]]. Въпреки кралската харта, Пен купува земя от местните делавари, за да може да има добри отношения с местните индианци и да осигури мир на колонията си.<ref>{{Cite book|last=Brookes |first=Karin|author2=John Gattuso, Lou Harry, Edward Jardim, Donald Kraybill, Susan Lewis, Dave Nelson and Carol Turkington|editor=Zoë Ross|title=Insight Guides: Philadelphia and Surroundings|edition=Second Edition (Updated)|year=2005|publisher=APA Publications| page = 21|isbn=1-58573-026-2 }}</ref> Пен сключва договор за приятелство с делаварския вожд Таманенд в това, което е днес квартал Фиштаун, Филаделфия.<ref>{{Cite book| author=Weigley RF (eds)| title = Philadelphia: A 300-Year History| publisher=W. W. Norton & Company| year= 1982| location = New York and London| pages = 4 – 5| isbn = 0-393-01610-2 |display-authors=etal}}</ref> Пен нарича града Филаделфия, което на гръцки означава „братска любов“. Като [[квакер]], Пен преживява религиозни гонения и иска колонията му да е място, където всеки да може да изповядва вярванията си свободно. Тази толерантност, доста по-голяма от тази в другите колонии, води до по-добри отношения с местните индиански племена и насърчава бързия растеж на Филаделфия като един от най-важните градове в Америка.<ref>{{Cite book| last=Avery | first=Ron| title = A Concise History of Philadelphia| publisher=Otis Books| year= 1999| location = Philadelphia| page = 19| isbn = 0-9658825-1-9 }}</ref>
Пен планира град на река Делауеър, който да служи като пристанище и място за управление. Надявайки се, че Филаделфия ще заприлича повече на английско село, отколкото на град, Пен полага пътища по [[хиподамова система]], за да държи къщите и компанните разделечени, с място за градини и овошки. Жителите на града, обаче, не следват плана на Пен и се тъпчат в района на пристанището на река Делауеър и подразделят и препродават парцелите си.<ref>''Philadelphia: A 300-Year History'', с. 7, 14 – 16</ref> Преди Пен да напусне Филаделфия за последен път, той издава харта през 1701 г., която обявява Филаделфия за град. Макар в началото да е беден, градът става важен търговски център с поносими житейски условия към 1750-те години. [[Бенджамин Франклин]], виден гражданин, помага за подобряването на градските услуги и създава нови такива, като например пожарна, библиотека и една от първите болници в колониална Америка. Основават се редица философски общества, които стават центрове на интелектуалния живот на града.<ref>{{cite web|url=http://explorepahistory.com/story.php?storyId=35&chapter=2 |title=Explore PA History website |publisher=Explorepahistory.com |accessdate= 23 декември 2010}}</ref> Тези общества развиват и финансират нови промишлености, привличайки опитни и интелигентни имигранти от Европа.
Значимостта на Филаделфия и нейното централно местоположение в колониите правят градаестествен център на [[Американската революция]]. Към 1750-те години Филаделфия вече е задминала [[Бостън]] като най-голям град и е най-оживеното пристанище в [[Британска Америка]] и второто в Британската империя след [[Лондон]].<ref>{{cite book|last=Lew|first=Alan A.|title=Geography: USA|year=2004|url=https://web.archive.org/web/20150202002258/http://www.geog.nau.edu/courses/alew/gsp220/text/chapters/ch4.html|publisher=Northern Arizona University|chapter=Chapter 4 – The Mid-Atlantic and Megalopolis}}</ref><ref>{{cite book |title=Robert Morris: Financier of the American Revolution |last=Rappleye |first=Charles |year=2010 |publisher=Simon and Schuster |location=New York City |isbn=1-4165-7091-8 |page=13}}</ref> Градът е домакин на [[Първи континентален конгрес|Първият континентален конгрес]] (1774 г.) преди избухването на революцията, [[Втори континентален конгрес|Вторият континентален конгрес]] (1775 – 1776 г.),<ref name=WDL1>{{cite web|title=View of Philadelphia, Circa 1770|url=http://www.wdl.org/en/item/9578/|work=Library of Congress|publisher=World Digital Library|accessdate=January 4 януари 2014}}</ref> на който е приета [[декларацията за независимост на САЩ]] по време на войната, и [[Конституционен конвент|Конституционния конвент]] (1787 г.) след войната. [[Филаделфийска кампания|Няколко битки]] се водят във и извън Филаделфия.
Филаделфия служи като временна столица на САЩ, докато новата столица се строи във [[Вашингтон]] от 1790 до 1800 г.<ref>''Insight Guides: Philadelphia and Surroundings'', с. 30 – 33</ref> През 1793 г. най-голямата епидемия на [[жълта треска]] в САЩ избухва във Филаделфия и убива 4000 – 5000 души, което е около 10% от населението на града по това време.<ref>{{cite web | title=Part 3: Philadelphia/The Yellow Fever Epidemic | work=Africans in America | publisher=PBS Online | year=1998 | url=https://www.pbs.org/wgbh/aia/part3/3p1590.html}}</ref><ref>{{cite web| last=Arnebeck | first=Bob| title=A Short History of Yellow Fever in the US| work=Benjamin Rush, Yellow Fever and the Birth of Modern Medicine| date=30 януари 2008| url=http://geocities.com/bobarnebeck/history.html| accessdate=4 декември 2008 }}</ref>
Градът остава най-големият в младата нация до края на 18 век, бидейки финансов и културен център на държавата. През 1816 г. общността на свободните негри в града основава Африканска методистка епископска църква, което е първото независимо вероизповедание на чернокожи в страната. Негрите също основават много училища за децата си с помощта на квакерите. Към 1790 г. [[Ню Йорк]] изпреварва Филаделфия по население. Широкомащабни строителни проекти за нови пътища, канали и железопътни линии правят Филаделфия първият голям промишлен град в САЩ. През 19 век Филаделфия е дом на различни промишлености и компании, като най-развита е [[Текстилна промишленост|текстилната промишленост]]. Първото официално [[Световно изложение във Филаделфия (1876)|Световно изложение]] се провежда във Филаделфия през 1876 г.
Имигранти, главно от [[Ирландия]] и [[Германия]], се заселват във Филаделфия и околните райони. Тези имигранти са основните отговорници за първата генерална стачка в Северна Америка през 1835 г., при кято работниците в града си спечелват 10-часов работен ден. Градът е дестинация за хиляди ирландски имигранти, бягащи от [[Голям глад (Ирландия)|Големия град]] през 1840-те години. Жилищата за тях са построени в южната част на града, като по-късно там се заселват и други имигранти. Те основават мрежа от [[Католицизм|католически]] църкви и училища и доминират католическото духовенство в продължение на десетилетия. През 1844 г. избухват [[нативизъм|нативистки]] безредици във Филаделфия срещу ирландците и католиците. Увеличаването на населението на околните райони помага за приемането на закона за консолидация от 1854 г., който разширява границите на града от 5 km<sup>2</sup> център до грубо 350 km<sup>2</sup> [[Филаделфия (окръг, Пенсилвания)|окръг Филаделфия]].<ref>{{cite web|url=https://web.archive.org/web/20130104085513/http://www.ushistory.org/philadelphia/philadelphia.html|title=A Brief History of Philadelphia|accessdate=14 декември 2006|work=Philadelphia History|publisher=ushistory.org}}</ref><ref name=Consolidation>{{cite web|url=http://philadelphiaencyclopedia.org/archive/consolidation-act-of-1854/|title=Consolidation Act of 1854|publisher=|accessdate= 17 септември 2014}}</ref> През втората половина от века имигранти от [[Русия]], [[Източна Европа]] и [[Италия]] и афроамериканци от [[Южни щати|Южните щати]] се заселват в града.<ref>''Insight Guides: Philadelphia and Surroundings'', с. 38 – 39</ref>
Афроамериканското население на Филаделфия нараства от 31 699 души до 219 559 души между 1880 и 1930 г.<ref>"[http://www.archives.upenn.edu/histy/features/wphila/stats/census_lloyd.html Notes on the historical development of population in West Philadelphia]", University of Pennsylvania.</ref><ref>{{cite web |url=https://web.archive.org/web/20080615144911/http://bentley.umich.edu/research/publications/migration/ch1.php |title=Detroit and the Great Migration, 1916 – 1929 by Elizabeth Anne Martin |date= 5 юли 2007 |publisher=Bentley Historical Library, University of Michigan}}</ref> Новодошлите чернокожи през 20 век са част от [[Голяма миграция на американските негри|Голямата миграция]] от селския юг към северните промишлени градове.
<gallery mode="packed">
Файл:The Birth of Pennsylvania 1680 cph.3g07157.jpg|''Раждането на Пенсилвания'' от [[Жан Леон Жером Ферис]], 1680 г. – Уилям Пен, държащ документ, и крал Чарлс II.
Файл:Treaty of Penn with Indians by Benjamin West.jpg|''Договорът на Пен с индианците'' от [[Бенджамин Уест]].
Файл:Declaration of Independence (1819), by John Trumbull.jpg|''Обявяване на независимостта'' от [[Джон Тръмбул]] – [[Комитет на петимата|Комитетът на петимата]] представя черновата си в [[Индепендънс хол]], 28 юни 1776 г.<ref>John Hazelton, The Historical Value of Trumbull's – Declaration of Independence, [https://books.google.com/books?pg=PA30&id=tv47AAAAIAAJ#v=onepage&q&f=false The Pennsylvania Magazine of History and Biography – Volume 31], (Historical Society of Pennsylvania, 1907), 38.</ref>
Файл:1752 ( 1850 ) Scull ^ Heap Map of Philadelphia ^ Environs (first view of Phillidelphia State House) - Geographicus - Philadelphia-sculllobach-1850.jpg|Карта на Филаделфия, {{около}} 1752 г.
</gallery>
Към 20 век Филаделфия вече е известна като „корумпирана и доволна“, с укрепена [[Републиканска партия|републиканска]] политическа машина и незаинтересовано население.<ref>''Philadelphia: A 300-Year History'', с. 535, 537</ref> Първата по-голяма реформа настъпва през 1917 г., когато възмущение покрай убийството в предизборна година на полицай води до свиването на градския съвет от две къщи на една.<ref>''Philadelphia: A 300-Year History'', с. 563 – 564</ref> През юли 1919 г. Филаделфия е един от 36 промишлени града в страната, които претърпяват расови бунтове на бели срещу негри по време на [[Червено лято|Червеното лято]], тъй като новите имигранти се конкурират с негрите за работа. През 1920-те години публичното пренебрегване на законите на [[Сух режим в САЩ|Сухия режим]], [[Организирана престъпност|организираната престъпност]] и участието на полицията в незаконни дейности води до назначаването на бригаден генерал [[Смедли Бътлър]] от морската пехота за директор на обществената безопасност, но политическият натиск пречи на всякакъв дълготраен успех при борбата с престъпността и корупцията.<ref>''Philadelphia: A 300-Year History'', с. 578 – 581</ref>
През 1940 г. белите хора без латински корени съставляват 86,8% от населението на града.<ref>{{cite web|title=Race and Hispanic Origin for Selected Cities and Other Places: Earliest Census to 1990 |publisher=U.S. Census Bureau |url=https://www.webcitation.org/69hd5KAIE?url=http://www.census.gov/population/www/documentation/twps0076/twps0076.html}}</ref> Населението на града достига връх от над 2 милиона души към 1950 г., след което започва да намалява с преструктурирането на промишлеността, което води до загубата на много от работните места на средната класа. Освен това, [[субурбанизация]]та е примамила много от по-охолните граждани към по-затънтените градове с железопътна връзка и по-нови къщи. Последвалото намаляване на данъчната основа на Филаделфия и ресурсите на местното управление кара града да се бори с дълъг период на приспособление, като към края на 1980 г. едва не обявява [[банкрут]].<ref>{{Cite journal|url = http://www.picapa.org/docs/OW/19961015_A_Foreboding_Future_for_Philadelphia.pdf|title = Continuing Economic Decline: A Foreboding Future for Philadelphia|last = |first = |date = 15 октомври 1996|journal = White Paper|access-date = 29 септември 2015}}</ref><ref>{{Cite web|title = Philadelphia's Changing Middle Class: After Decades of Decline, Prospects for Growth|url = http://www.pewtrusts.org/en/research-and-analysis/reports/2014/02/24/philadelphias-changing-middle-class-after-decades-of-decline-prospects-for-growth|website = www.pewtrusts.org|accessdate = 29 септември 2015}}</ref>
Съживяване и [[джентрификация]] на кварталите започва към края на 1970-те години и продължава и през 21 век, като по-голямата част от развитието се случва в централната част на града и кварталите около [[Пенсилвански университет|Пенсилванския университет]]. След като много от старите производители и компании напускат Филаделфия или затварят врати, градът започва да привлича компании в сектора на услугите и започва да се пласира по-агресивно като туристическа дестинация. Съвременни стъклени и гранитени небостъргачи са построени в центъра на града след 1980-те години. Историческите части на града са реновирани по време на реформистката епоха от 1950-те до 1980-те години, което прави тези райони сред най-желаните квартали в централната част на града. Тези развития започват да обръщат спада на населението на града, чиито жители намаляват с около една четвърт между 1950 и 2000 г.<ref>''Insight Guides: Philadelphia and Surroundings'', с. 44 – 45</ref><ref>''A Concise History of Philadelphia'', с. 78</ref> След 2007 г. градът бележи ръст на населението, който продължава и до днес.<ref>[https://web.archive.org/web/20130319073844/http://www.philly.com/philly/news/197903331.html "Census: Phila. keeps on growing" (archive)]. by Dylan Purcell and Karie Simmons. 14 март 2013. ''philly.com''. Interstate General Media, LLC.</ref><ref name="Pop Estimate">{{cite web|url=https://factfinder.census.gov/bkmk/table/1.0/en/PEP/2017/PEPANNRSIP.US12A |title= Annual Estimates of the Resident Population for Incorporated Places of 50,000 or More, Ranked by July 1, 2017 Population |publisher=United States Census Bureau |accessdate=24 май 2018}}</ref>
== Климат ==
Климатът в града е [[Влажен субтропичен климат|влажен субтропичен]]. Лятото обикновено е горещо и задушно, есента и пролетта са меки, а зимата е умерено студена. Снеговалежите са непостоянни и могат да варират в широки граници. Валежите са като цяло равномерно разпределени сред месеците.
{{Климатична таблица
|Заглавие=Климатични данни за Филаделфия
|Източник=NOAA<ref>[ftp://ftp.ncdc.noaa.gov/pub/data/normals/1981-2010/products/station/USW00013739.normals.txt "Station Name: PA PHILADELPHIA INTL AP".]</ref>
| Ян_ср= 0.6 | Ян_ср_валежи= 77
| Фев_ср= 2.1 | Фев_ср_валежи= 67.3
| Мар_ср= 6.4 | Мар_ср_валежи= 96.3
| Апр_ср= 12.2 | Апр_ср_валежи= 90.4
| Май_ср= 17.7 | Май_ср_валежи= 94.2
| Юни_ср= 22.9 | Юни_ср_валежи= 87.1
| Юли_ср= 25.6 | Юли_ср_валежи= 110.5
| Авг_ср= 24.8 | Авг_ср_валежи= 88.9
| Сеп_ср= 20.6 | Сеп_ср_валежи= 96
| Окт_ср= 14.2 | Окт_ср_валежи= 80.8
| Ное_ср= 8.7 | Ное_ср_валежи= 75.9
| Дек_ср= 3.1 | Дек_ср_валежи= 90.4
| Годишно_ср= 13.3 | Годишно_ср_валежи= 1055
| Ян_ср_мин= −3.6 | Ян_ср_макс= 4.6
| Фев_ср_мин= −2.4 | Фев_ср_макс= 6.6
| Мар_ср_мин= 1.3 | Мар_ср_макс= 11.5
| Апр_ср_мин= 6.7 | Апр_ср_макс= 17.7
| Май_ср_мин= 12.2 | Май_ср_макс= 23.2
| Юни_ср_мин= 17.7 | Юни_ср_макс= 28.2
| Юли_ср_мин= 20.7 | Юли_ср_макс= 30.6
| Авг_ср_мин= 19.9 | Авг_ср_макс= 29.6
| Сеп_ср_мин= 15.7 | Сеп_ср_макс= 25.6
| Окт_ср_мин= 9.1 | Окт_ср_макс= 19.2
| Ное_ср_мин= 4 | Ное_ср_макс= 13.3
| Дек_ср_мин= −1.1 | Дек_ср_макс= 7.1
| Годишно_ср_мин= 8.4 | Годишно_ср_макс= 18.1
| Ян_а_макс= 23 | Ян_а_мин= −22
| Фев_а_макс= 26 | Фев_а_мин= -24
| Мар_а_макс= 31 | Мар_а_мин= −15
| Апр_а_макс= 35 | Апр_а_мин= -10
| Май_а_макс= 36 | Май_а_мин= −2
| Юни_а_макс= 39 | Юни_а_мин= 7
| Юли_а_макс= 40 | Юли_а_мин= 11
| Авг_а_макс= 41 | Авг_а_мин= 7
| Сеп_а_макс= 39 | Сеп_а_мин= 2
| Окт_а_макс= 36 | Окт_а_мин= −4
| Ное_а_макс= 29 | Ное_а_мин= -13
| Дек_а_макс= 23 | Дек_а_мин= -21
| Годишно_а_макс= 41 | Годишно_а_мин= -24
| Друго=Средно количество слънчеви часове
| Ян_друго= 155.7
| Фев_друго= 154.7
| Мар_друго= 202.8
| Апр_друго= 217.0
| Май_друго= 245.1
| Юни_друго= 271.2
| Юли_друго= 275.6
| Авг_друго= 260.1
| Сеп_друго= 219.3
| Окт_друго= 204.5
| Ное_друго= 154.7
| Дек_друго= 137.7
| Годишно_друго= 2498
|}}
== Население ==
Според оценки от 2017 г., във Филаделфия живеят 1 580 863 души, което е повишение с 3,6% от преброяването през 2010 г.<ref name="Pop Estimate"/> След преброяването от 1950 г., когато са записани 2 071 605 жители, населението на града започва да спада. То достига 1 488 710 души през 2006 г., след което започва да се покачва отново. Към 2015 г. оценките сочат, че расовият състав на града е 41,5% негри, 35,8% бели (без бели латиноси), 13,4% латиноси, 6,8% азиатци, 0,2% коренни народи и 2% смесени.<ref name="2015 Pop Estimate">{{cite web|url=https://factfinder.census.gov/bkmk/table/1.0/en/ACS/15_5YR/DP05/1600000US4260000 |title=2011 – 2015 American Community Survey 5-Year Estimates |publisher=United States Census Bureau |accessdate= 5 декември 2017}}</ref>
{| class="wikitable sortable collapsible" style="font-size: 90%;"
|-
! Расоц състав !! 2015<ref name="2015 Pop Estimate"/> !! 2010<ref name="Gen Pop/Housing">{{cite web|author=American FactFinder, United States Census Bureau |url=https://web.archive.org/web/20140305164937/http://factfinder2.census.gov/faces/tableservices/jsf/pages/productview.xhtml?pid=DEC_10_DP_DPDP1&prodType=table |title=Profile of General Population and Housing Characteristics: 2010 2010 Demographic Profile Data (Public Law 94 – 171) Summary File |publisher=U.S. Census Bureau, 2010 Census |accessdate= 12 август 2011}}</ref> !! 2000 !! 1990<ref name="census1990">{{cite web|url=https://www.census.gov/population/www/documentation/twps0076/PAtab.xls|title=Pennsylvania – Race and Hispanic Origin for Selected Cities and Other Places: Earliest Census to 1990|publisher=}}</ref> !! 1980<ref name="census1990"/> !! 1970<ref name="census1990"/>
|-
| Негри (вкл. черни латиноси) || 42,8% || 43,4% || 43,2% || 39,9% || 37,8% || 33,6%
|-
| Негри (без черни латиноси) || 41,5% || 42,2% || 42,6% || 39,3% || 37,5% || 33,3%
|-
| Бели (вкл. бели латиноси) || 41,7% || 41,0% || 45,0% || 53,5% || 58,2% || 65,6%
|-
| Бели (без бели латиноси) || 35,8% || 36,9% || 42,5% || 52,1% || 57,1% || 63,8
|-
| Латиноси || 13,4% || 12,3% || 8,5% || 5,6% || 3,8% || 2,4%
|-
| Азиатци || 6,8% || 6,3% || 4,5% || 2,7% || rowspan=2 | 1,1% || rowspan=2 | 0,3%
|-
| Тихоокеански островитяни || 0,03% || 0,05% || 0,0% || 0,0%
|-
| Коренни народи || 0,2% || 0,5% || 0,3% || 0,2% || 0,1% || 0,1%
|-
| Многорасови || 2,0% || 2,8% || 2,2% || {{n/a}}<ref name="race">{{cite web|author=United States Census Bureau|url=https://www.census.gov/population/www/socdemo/race/racefactcb.html|title=How Does the Census 2000 Question on Race Differ from the 1990 Question?|publisher=census.gov |accessdate=31 януари 2011}}</ref> || {{n/a}} || {{n/a}}
|}
{| align="center" rules="all" cellspacing="0" cellpadding="5" style="border: 1px solid #999"
|+ style="font-weight: bold; font-size: 1.1em; margin-bottom: 0.5em"| Население по години
|-bgcolor="#DDDDFF"
! 1683 !! 1731 !! 1790 !! 1800 !! 1820 !! 1840 !! 1860
|- bgcolor="#EEEEFF"
| align=center| 600
| align=center| 12 000
| align=center| 28 522
| align=center| 41 220
| align=center| 63 802
| align=center| 93 665
| align=center| 565 529
|-bgcolor="#DDDDFF"
! 1880 !! 1900 !! 1910 !! 1920 !! 1930 !! 1940 !! 1950
|- bgcolor="#EEEEFF"
| align=center| 847 170
| align=center| 1 293 697
| align=center| 1 549 008
| align=center| 1 823 779
| align=center| 1 950 961
| align=center| 1 931 334
| align=center| 2 071 605
|-bgcolor="#DDDDFF"
! 1960 !! 1970 !! 1980 !! 1990 !! 2000 !! 2010 !! 2017
|- bgcolor="#EEEEFF"
| align=center| 2 002 512
| align=center| 1 948 609
| align=center| 1 688 210
| align=center| 1 585 577
| align=center| 1 517 550
| align=center| 1 526 006
| align=center| 1 580 863
|}
== Икономика ==
Филаделфия е център на икономическата активност в Пенсилвания. Районът на града има общ [[БВП]] от 431 милиарда щатски долара към 2016 г. Леищте [[Филаделфия (летище)|Филаделфия]] е в процес на инфраструктурно разширяване на стойност 900 милиона долара за увеличаване на пътнечиския си капацитет.<ref name=PhiladelphiaAirportExpansion2>{{cite news|url=http://www.philly.com/philly/business/airlines-at-phl-agree-to-900-million-in-infrastructure-20170522.html|title=Airlines at PHL agree to $900 million in improvements|author=Linda Loyd|newspaper=The Philadelphia Inquirer|date= 22 май 2017|accessdate=3 юни 2018}}</ref> Пристанището на града също търпи увеличение в тонажа на обслужваните товари и в процес на удвояване на капацитета си.<ref name=PhiladelphiaSeaportExpnasion1>{{cite web|url=https://www.joc.com/port-news/us-ports/port-philadelphia/after-strongest-us-growth-philadelphia-port-double-capacity_20180405.html|title=After strongest US growth, Philadelphia port to double capacity|author=Hugh R. Morley|publisher=JOC|date= 5 април 2018|accessdate= 3 юни 2018}}</ref>
Икономическите сектори на Филаделфия включват финансови услуги, здравеопазване, биотехнологии, информационни технологии, производство, нефтопреработване, хранително-вкусова промишленост и туризъм. Финансовите дейности са най-големият икономически сектор на метрополния регион.
Годишната безработица в града за 2014 г. е 7,8%, което е понижение от 10% през предходната година.<ref name="State of the City 2015">{{cite web | url=http://www.pewtrusts.org/~/media/Assets/2015/04/2015-State-of-the-City-Report_Web.pdf | title=Philadelphia 2015: The State of the City | publisher=The Pew Charitable Trusts | accessdate= 24 април 2015}}</ref> Все пак, това е по-високо равнище спрямо средното ниво за страната от 6,2%. През 2014 г. са добавени около 8800 работни места към икономиката на града. Най-много добавени работни места има в сферите на образованието, здравеопазването, и професионалните и бизнес услуги. Наблюдава се спад в секторите на производството и управлението.<ref name = "State of the City 2015"/> Историята на града привлича много туристи.
== Известни личности ==
Line 76 ⟶ 236:
*{{флагче|Франция}} [[Екс ан Прованс]], [[Прованс-Алпи-Лазурен бряг]], [[Франция]] ([[1999]])
|}
== Източници ==
<references/>
== Външни препратки ==
* {{икона|en}} [http://www.phila.gov Официален правителствен сайт]
{{50-те най-големи града в САЩ по население}}
| |||