Златен век на исляма: Разлика между версии

 

Средноазиатският учен [[Улуг Бег]] разполага в своята обсерватория с монтиран на стена [[секстант]] с радиус от 40 метра и с работна част от 20° до 80°, който няма равен в света до 1437 г. Улуг Бег съставя каталог на звездното небе „Зидж на Улуг бег“ (Zij-i Sultani), в който са описани 1018 звезди. Там е определена и продължителността на звездната година: 365 дни, 6 часа, 10 минути, 8 секунди (с грешка + 58 секунди) и наклонът на оста на Земята: 23,52 градуса (най-точното измерване). Точността на тези таблици превъзхожда всичко, постигнато по-рано на Изток и в Европа. Едва през XVII век [[Тихо Брахе]] успява да постигне точност, сравнима със самаркандските наблюдения, а след това и да я надмине. Нищо чудно, че този астрономически справочник постоянно привлича вниманието на астрономите, както на Изток, така и в Европа. Той скоро е преведен на латински език и заедно с „Алмагест“ на [[Клавдий Птолемей]] и таблиците на кастилския крал [[Алфонсо X]] става пособие по астрономия във всички европейски обсерватории<ref>[http://www.e-samarkand.narod.ru/News.files/090609.htm Международная конференция астрономов в Самарканде ::: 615 лет Мирзо Улугбеку ::: Обсерватория Улугбека в Самарканде]</ref>.

 

== Източници ==