Франсоа Раваяк: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Добавяне {{без източници}} |
м {{lang-fr}}; козметични промени |
||
Ред 8:
}}
'''Франсоа Раваяк''' (
Роден около 1578 г. в [[Ангулем]], Франсоа Раваяк отначало е слуга, по-късно става учител. Силно религиозен, той прави опити да се присъедини към няколко монашески ордена, но в изпитателния период докато е послушник се проваля заради виденията, които има. През [[1609]] г. получава видение, че трябва да убеди Анри IV да обърне [[хугенот]]ите в истинската вяра. Опитва се да се срещне с краля, но това е невъзможно. Интерпретирайки намерението на Анри IV да завладее испанска Холандия като начало на война срещу папата, Раваяк решава, че трябва да го убие, за да го спре.
На [[14 май]] [[1610]] г. Раваяк открадва нож от една странноприемница. Скрива се на улица Феронри в Париж, за да дебне преминаването на кралската каляска, тъй като кралят възнамерява да посети своя министър Сюли (който по това време лежи болен) в Арсенала. В четири часа следобед каляската пристига. Възползвайки се от внезапно задръстване в уличката, Раваяк се хвърля върху краля и му нанася два удара с нож в гърдите. След това се скрива в близката улица Ломбар, но бързо е открит и задържан, за да се избегне да бъде линчуван от тълпата.
По време на разпитите Раваяк отрича някой да го е наел или да има съучастници. На 27 май е изправен на площад Грев пред крещящата тълпа. Дясната му ръка, с която е убил краля, е изгорена с гореща сяра. Гърдите, ръцете и краката му са разкъсани с клещи и са залети с разтопено олово, накрая е разчекнат между четири коня.
Близките му са изселени и е издаден указ, с който се забранява в кралството да се използва или да бъде носено от някого името Раваяк.
Убийството на Анри IV предизвиква остра полемика - отправят се обвинения към [[йезуит]]ите, че са подтикнали Раваяк към това деяние. Изказват се предположения, че то е било замислено от кръг заговорници, сред които съпругата на краля [[Мария Медичи]], херцог д`Епернон, маркиза дьо Верньой (някогашна метреса на Анри IV), както и теории, според които това покушение е дело на испанската корона.
Тезата за заговора се потвърждава през януари 1611 г. и от обвиненията на мадам Жаклин д`Ескоман, която е познавала Раваяк и която обвинява директно херцог д`Епернон като отговорен за смъртта на краля. Заради тези си обвинения тя е хвърлена в затвора до края на дните си.
В книгата си "Странната смърт на Анри IV" (1964 г.) ''("L'Étrange Mort de Henri IV")'' Филип Ерланже твърди, че при пристигането си в Париж Раваяк е бил настанен в дома на Шарлот дю Тиле, метреса на херцог д`Епернон. Според него зад убийството стоят именно херцогът, Анриет д`Антраг и Шарлот дю Тиле.
| |||