Хемолитична анемия: Разлика между версии

'''Хемолитичната анемия '''е вид [[анемия]], причинена от [[хемолиза]] – усилена деструкция на [[Еритроцит|еритроцититееритроцит]]ите с вътресъдова или извънсъдова локализация. Има многобройни възможни последици от относително безобидни до животозастрашаващи. Класификацията на хемолитичните анемии се разделя на две основни групи – придобити и вродени. Лечението зависи от причината за еритроцитния разпад и степента му. 

Диагнозата ХА се поставя на базата на характерната клинично-лабораторната констелация и се базира основно на изследванията на периферната кръв и редица лабораторни показатели. Симптомите на ХА включва такива, присъщи на всички анемии, както и някои специфични – последица от хемолиза. Всички анемии могат да причинят умора, задух, намалена физическа издръжливост. Специфичните симптоми, свързани с хемолизата са иктер и тъмна урина (поради наличието на хемоглобин) . Когато хемоглобинурията се появява само сутрин може да се мисли за пароксизмална нощна хемоглобинурия. Директно изследване на периферна кръв под микроскоп може да демонстрира еритроцити наречени шизоцити, сфероцити и др. Ретикулоцитозата е проява на костно мозъчна компенсация при ХА. Лабораторните изследвания включват ПКК, билирубин, ЛДХ (лактат дехидрогеназа), тест за свободен хемоглобин, хаптоглобин, хемопексин, директен тест на Кумбс за оценка на антитела, свързани с еритроцитите, които биха доказали автоимунна ХА.