Твърд диск: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
по-добър изказ
Ред 2:
[[Картинка:Hdd od srodka.jpg|мини|Съвременен твърд диск за [[персонален компютър]] (със свален защитен капак)]]
 
'''Твърдият диск''' ({{lang-en|hard disk}} наричан още '''хард диск''' или [[жаргон]]но само '''хард''') е [[запомнящо устройство]], енергонезависимаот [[компютърнаенергонезависим памет]]тип. Информацията се съхранява почрез [[магнетизъм|магнитен запис]] път върху покрити със специален слой плочи. Прилагателното „твърд“ подчертава разликата спрямо [[гъвкав магнитен диск|гъвкавия магнитен диск]] и напомня за исторически първотоисторическото наименование '''запаметяващо устройство с твърд магнитен диск (ЗУТМД)''' използвано през 70-те и 80-те години на [[20XX век]]. Необходимостта от съхраняване на все повече информация налага устройства, използващи сменяеми дискови пакети с [[единичен магнитен диск|магнитни дискове]], които разговорно също са наричани '''дискови пакети'''.
 
== Устройство и технология ==
Ред 13:
За двете работни повърхности на всяка плоча има отделна глава за запис и четене. Блокът [[магнитна глава|магнитни глави]] се задвижва чрез рамо, извършвайки операцията [[позициониране]] на главите чрез [[радиус|радиално]] преместване. В устройствата със сменяеми дискови пакети главите типично позиционират по права линия (радиално; към центъра на шпиндела на пакета), задвижвани от [[линеен двигател]]. При тези устройства, за да се постигне съвместимост на запис и четене на информацията от всеки сменяем пакет е необходимо да се настроят магнитните глави в радиална и тангенциална посока. За целта са използвани така наречени контролни пакети. При тези устройства магнитните глави се извеждат извън сменяемия дисков пакет и след това той може да се спре и смени.
 
При първото устройство на IBM от така наречен тип „Winchester“, IBM 3340, се преминава към производство на изделия, в които магнитните дискове и глави се обединяват в един неразглобяем [[модул]]. При спиранетоспиране на устройството магнитните глави или „кацат“ на повърхността на диска, или се разтоварват (отделят) от нея. За да не се получи задиране на магнитните глави при кацането, обикновено върху повърхността е нанесен много [[Тънки слоеве|тънък смазващслой]], (намаляващ [[Триене|триенето) слой]]. За спиране и кацане на магнитните глави, блокът глави се позиционира най-често на най-вътрешния диаметър на диска, където линейната скорост е най-ниска и височината на летене съответно най-малка.
 
В повечето от съвременните запаметяващи устройства с твърд магнитен диск рамото се върти около ос, разположена извън пакета и успоредна на оста му, при което върхът на рамото и главите, закрепени на него, извършват движение по дъга от окръжност, ориентирана приблизително по радиуса на дисковия пакет.
Ред 21:
От гледна точка на оптимизацията на достъпа до данните върху пакета във физическата им организация е въведено понятието [[цилиндър]], обединяващо мислено пистите с еднакъв диаметър от всички работни повърхности. Цилиндрите съответстват по брой и номерация на пистите по коя да е повърхност. При само една работна повърхност (но не плоча, тъй като плочата често използва глава за всяка от двете си работни повърхности) понятието цилиндър няма смисъл. Поцилиндровите операции от тип търсене, четене или запис на информация често водят до съществена икономия във времето на достъп, доколкото в рамките на цилиндъра пистите се избират (сменят) чрез много бърза, електронна комутация на работната глава, а не се налага бавното препозициониране на друг номер писта (с друг радиус).
 
При въртенето на магнитния диск, магнитната глава „лети“ на определена височина от диска, следвайки профила му. При първите дискови устройства тази височина е 2 – 3 μm, а при по-късно произвежданите устройства е под 0,1 μm. В съвременитесъвременните устройства с напредъка на качеството на единичните дискове и магнитните глави намалява драстично и тази височина. При тези условия наличието на замърсявания във въздушната среда на дисковото устройство, влошава рязко надеждността и живота на устройството. Поради това монтажа на дисковото устройство с твърд диск в частта дискове и глави се извършва в [[чиста стая]]. След това този модул на дисковото устройство се затваря херметично.
 
==== Съставни части ====
[[File:Hard disk dismantled.jpg|thumb|left|Твърд диск със свалени дискове и капак. Виждат се медните намотки на статора около лагерите в центъра на шпиндел двигателя. Вляво горе е гъвкавата [[печатна платка]] и блокаблокът глави с позиционера.]]
 
Твърдият диск има два електрически двигателя: шпинделен двигател за въртене на дисковете и позиционер на главите (линеен двигател). Шпинделният двигател е с външен ротор, а статорът с намотките е неподвижен. Позиционерът с ъглов линеен двигател е балансиран около лагерно тяло, като от външна страна се намира намотката на линейния двигател между постоянни магнити, а от от вътрешната, между дисковете, се намират леки и здрави държатели на магнитните глави, окачването им (плоски пружини) и магнитните глави.