Лазарев (море): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Нова страница: „{{Море | име = Йонийско море | описание = част от Средиземно море | изображение = Ionian Sea map....“
 
Редакция без резюме
Ред 1:
{{Море
| име = Йонийско море Лазарев
| описание = част от СредиземноАтлантически мореокеан
| изображение = Ionian Sea map.png
| пояснение = Карта на Йонийско море
| координати =
| притоци =
| страни с излаз = {{Италия}}<br>{{Гърция}}<br>{{Албания}}
| дължина = 650500 km
| ширина = 400 km
| площ = 335 хил.km<sup>2</sup>
| средна дълбочина =
| максимална дълбочина = 45944582 m
| обем =
| соленост = 38‰
| часови зони =
| макс. температура =
| мин. температура =
| острови =
| градове =
| градове = [[Катания]], [[Месина]], [[Реджо ди Калабрия]], [[Таранто]], [[Саранда]], [[Патра]]
| карта = Средиземно мореАнтарктида
}}
'''Море Лазарев''' е море в крайната югоизточна част от акваторията на [[Атлантическия океан|Атлантическия сектор]] на [[Южен океан|Южния океан]], разположено край бреговете на [[Антарктида|Източна Антарктида]] (Бряг Принцеса Астрид на Земя Кралица Мод). Простира се между 0° и 14°и.д., а на север приблизително до Южната полярна окръжност. На изток граничи с [[море Рисер-Ларсен]]. Дължина от запад на изток около 500 km, ширина до 400 km, площ 335 хил.km<sup>2</sup>. Преобладаващите дълбочини са над 3000 m, максимална 4582 m, в централната му част. Бреговете му са предимно ледникови, представляващи ледени откоси на шелфовите ледници. Голяма част от годината е покрито с дрейфуващи ледове и айсберги. В края на лятото и през есента (март – май) дрейфуващите ледове се запазват само покрай бреговете. Море Лазарев е обособено като такова през 1962 г. от участниците в поредната съветска антарктическа експедиция и е наименувано в чест на видния руски полярен мореплавател [[Михаил Лазарев]].
'''Йонийско море''' ([[албански език|алб.]] Deti Jon, ''Нашето море'', [[гръцки език|гр.]] Ιόνιο Πέλαγος, [[италиански език|ит.]] Mare Ionio) е море в централната част от акваторията на [[Средиземно море]], разположено между югозападните брегове на [[Балканския полуостров]] на изток, югоизточните брегове на [[Апенинския полуостров]] на северозапад и източния бряг на остров [[Сицилия]] на запад. На юг по линията (650 km) между крайния югоизточен нос на остров [[Сицилия]] и крайния южен нос на полуостров [[Пелопонес]] е широко отворено към останалата част на Средиземно море, на север чрез протока [[Отранто]] се свързва с [[Адриатическо море]], а на северозапад чрез [[Месински проток|Месинския проток]] – с [[Тиренско море]].<ref>International Hydrographic Organization: ''Limits of Oceans and Seas,'' 3. Auflage, Montecarlo 1953 ([http://iho.int/iho_pubs/standard/S-23/S-23_Ed3_1953_EN.pdf PDF online], 971 kB)</ref>. В тези си граници дължината му от запад на изток в най-южната му част е около 650 km, о ширината от север на юг – около 400 km.<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article056344.html «Большая Советская Энциклопедия» – Ионическое море, т. 10, стр. 373]</ref>
 
Бреговете му са предимно скалисти, стръмни и планински, силно разчленени особено на изток, край бреговете на [[Гърция]]. Тук най-големите заливи са Амбракийски, Патраикос, [[Коринтски залив|Коринтски]] и др., а на северозапад край бреговете на [[Апенинския полуостров]] – заливите Таранто, Скуилаче и др. В източната му част на протежение от 150 km са разположени [[Йонийски острови|Йонийските острови]], в т.ч. островите [[Корфу]], [[Лефкада]], [[Итака]], [[Кефалония]], [[Закинтос]] и др. Дъното му представлява тектонска падина с дълбочина над 4000 m, максимална '''4594 m''', разположена в югоизточната му част. Дънните наслаги са съставени предимно от тиня, а в близост до бреговете – от тинест пясък, пясък и мидени черупки. Най-голямата река вливаща се в него е Ахелоос от изток в [[Гърция]]. Повърхностните течения образуват циклонален кръговрат и тяхната скорост е около 1 км/ч. Климатът е средиземноморски. Средна февруарска температура на водата на повърхността 14°С, средна августовска – 25,5°С. Соленост над 38‰. На дъното температурата на водата е около 13°С, а солеността 38‰.<ref name="bse"></ref>
 
По бреговете на морето са разположени множество градове и курортни селища на [[Италия]], [[Гърция]] и [[Албания]], най-големи от които са:
* [[Италия]] – [[Сиракуза]], [[Катания]], [[Месина]] (на остров [[Сицилия]]), [[Реджо ди Калабрия]], [[Кротоне]], [[Таранто]], [[Галиполи (Италия)|Галиполи]] (на [[Апенинския полуостров]]);
* [[Гърция]] – Керкира, [[Игуменица]], [[Превеза]], [[Патра]];
* [[Албания]] – [[Саранда]].
 
== Източници ==