Маври: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Бот: Козметични промени
Ред 16:
Името идва от древното берберско племе маври и тяхното царство Мавретания, което става [[римска провинция]], след като последният му цар [[Бокх II]] го завещава на [[Октавиан Август]] през [[33 пр.н.е.]]. Вероятно името идва от старогръцкото '''маврос''<nowiki/>' – черен. Макар че под „маври“ днес се разбират мюсюлмани, самото име мавър (''Moor'') предхожда [[ислям]]а. То е свързано с малкото царство [[Нумидия]] от [[3 век пр.н.е.]], заемало днешните Мароко и Централен и Западен Алжир.<ref>Michael Brett and Elizabeth Fentress, ''The Berbers'' at 25 & 77; Gabriel Camps, ''Les Berbères'' (Edisud 1996) at 20 – 21, 25</ref> С името ''маври'' римляните наричали всички нероманизирани местни жители на [[Северна Африка]], управлявани от свои собствени водачи до [[3 век]].
 
През 711 група маври нападат [[вестготи|вестготска]] [[християнство|християнска]] [[Испания]]. Водени от [[Тарик ибн-Зияд]], за осем години те покоряват почти цяла Испания. Те се опитват да се придвижат на североизток и отвъд [[Пиренеи]]те, но са победени от [[франки]]те на [[Карл Мартел]] в [[Битка при Поатие|битката при Поатие]] през 732 г. Няколко десетилетия маврите управляват Северна Африка и Испания,Пиренейския полуостров с изключение на малки области на северозапад и предимно [[баски]]те райони в Пиренеите. Държавата им, известна като [[Ал Андалус]], е обхваната от вътрешни конфликти през 750-те. Страната се разпада на множество [[Феодализъм|феодални владения]], предимно мюсюлмански, които са консолидирани от [[Кордовски халифат|Кордовския халифат]] на [[Омаяди]]те. Християнските държави, разположени на север и запад, бавно разширяват властта си в Испания – процес, известен като [[Реконкиста]]. През следващите няколко века [[Галисия]], [[Кралство Леон|Леон]], [[Навара]], [[Арагон]], [[Каталония]] (или [[Испанска марка]], ''Marca Hispanica''), както и [[Кастилия (историческа област)|Кастилия]], стават християнски през следващите няколко века. Този период е известен с толерантното отношение към християни, мюсюлмани и [[евреи]], обитаващи едни и същи територии. [[Кордовски халифат|Кордовският халифат]] се разпада през 1031 и мюсюлманската територия на Испания сеИспаниясе управлява от северноафрикански маври.
 
През 1212 г. коалиция от християнски крале, начело с [[Алфонсо VIII Кастилски]], изтласква мюсюлманите от Централна Испания. Въпреки това мавърското емирство [[Гранада]] процъфтява още 3три века. В наши дни товаса кралство е известно сзапазени архитектурни шедьоври от периода като [[Алхамбра]]. На [[2 януари]] [[1492]] г. последният [[емир]] на Гранада [[Мухамад XII (Гранада)|Мухамад XII]] се предава при обсадата на армията на наскоро обединената християнска Испания. Оцелелите маври са принудени да напуснат страната или са насилствено християнизирани. Тези потомци на мюсюлмани са наричани ''[[мориски]]''. Те остават значителна част от селяните в някои райони като [[Арагон]], [[Валенсия]] или [[Андалусия]], до систематичното им експулсиранепрогонване между 1609 и 1614 г. Тези мерки засягат около 300 хил. души от 8-милионното население на страната по онова време. Изгонените маври заминават главно за Мароко, Алжир и Тунис, където допринасят за културното им развитие. Въпреки това следите на маврите в Испания и в испанския език са видими и до днес.
 
== Бележки ==