Мексикански залив: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 16:
| дължина = 1500 km
| ширина =
| площ = 1
| дълбочина = 3822 m
| обем = 2 332
| височина =
| водосборен_басейн =
Ред 28:
}}
'''Мексиканският залив''' ({{lang-es|Golfo de México}}; {{lang-en|Gulf of Mexico}}) е голям [[залив]] на [[Атлантическия океан]], считан от някои географи за вътрешно [[море]] или за част от [[Карибско море]]. Площта на Мексиканския залив е около 1543 хил.km<sup>2</sup>, а обемът му е около 2332 хил.km<sup>3</sup>. Обхваща акваторията на [[Атлантическия океан]] като се простира между полуостров [[Флорида]] на североизток, южното крайбрежие на [[Съединените щати]] на север и северозапад, източното крайбрежие на [[Мексико]] на запад и юг и на полуостров [[Юкатан]] на югоизток и северозападното крайбрежие на [[Куба]] на изток. На изток чрез Флоридския проток се съединява с останалата част на [[Атлантическия океан]], а на югоизток Юкатанския проток го свързва к [[Карибско море]].
Заливът се е отворил преди около 300 млн. години в резултат на [[Тектоника на плочите|тектониката на плочите]],<ref name="HuertaOther2012a">Huerta, A.D., and D.L. Harry (2012) ''Wilson cycles, tectonic inheritance, and rifting of the North American Gulf of Mexico continental margin.'' Geosphere. 8(1):GES00725.1, {{doi|10.1130/GES00725.1}}</ref> когато субконтинентите [[Северна Америка]] и [[Южна Америка]] се разделят по време на разпадането на суперконтинента [[Пангея]].
Дъното на залива е покрито основно от
== География ==
[[Файл:Wide natural beach near Sabine Pass.jpg|мини|Плаж на брега на залива.]]
[[Файл:Gulf of Mexico with ship.jpg|мини|Кораби и нефтени платформи в Мексиканския залив.]]
=== Брегова линия, континентален шелф ===
Източните, северните и северозападните брегове на Мексиканския залив принадлежат на американските щати [[Флорида]], [[Алабама]], [[Мисисипи (щат)|Мисисипи]], [[Луизиана]] и [[Тексас]]. Американската част от бреговата линия на залива е с дължина около 2700 km, приемайки вода от 33 големи реки, течащи през 31 щата.<ref>{{cite web|url=https://web.archive.org/web/20061002133559/http://www.epa.gov/water/waterplan/documents/05guidance.htm |title=National Water Program Guidance: FY 2005 |publisher=epa.gov}}</ref> Югозападните и южните брегове на залива попадат в мексиканските щати [[Тамаулипас]], [[Веракрус (щат)|Веркакрус]], [[Табаско]], [[Кампече (щат)|Кампече]], [[Юкатан (щат)|Юкатан]] и [[Кинтана Ро]]. Мексиканската брегова линия на залива е с дължина 2805 km. В югоизточната си част заливът граничи с [[Куба]]. Той поддържа големите риболовни промишлености на САЩ, Мексико и Куба. Външните граници на широките континентални шелфове на Юкатан и Флорида получават води, богати на [[хранителни вещества]], чрез процес, познат като [[ъпуелинг]]. Това привлича риби, скариди и калмари.<ref name="tshaonline">{{cite web | url=http://www.tshaonline.org/handbook/online/articles/rrg07 | title=Gulf of Mexico | work=Handbook of Texas Online | publisher=Texas State Historical Association}}</ref> Оттокът на реките също предоставя хранителни вещества към бреговите зони.
Заливът има добре развита подводна котловина с максимална дълбочина 3822 m. В централната си част има абисално плато с група от подводни хълмове с височина около 300 m. На север, юг и изток е обграден от широк (до 250 km) континентален шелф, богат на нефтени запаси. Той е доста широк на много места по залива, особено при Флорида и Юкатан. Шелфът се използва за [[
=== Климат, хидроложки показатели ===
Климатът на юг е тропичан, а на север – субтропичен. През лятото температурата на въздуха е около 28°С, а през зимата от 14 — 15° С на север (понякога пада до 0°С) до 21 – 23°С. Изпарението (1000 – 1750 mm) превишава валежите (1000 – 1200 mm). Често явление през лятото и есента са ураганите. Топлата вода на залива може да задвижва мощни атлантически [[ураган]]и, причиняващи много човешки жертви и други разрушения (виж [[ураган Катрина]], 2005 г.). Когато премине ураган, температурата на водата спада, но след това се покачва отново и така може да заражда още тропически бури.<ref>{{cite web|url=https://web.archive.org/web/20061001040517/http://earthobservatory.nasa.gov/Newsroom/NewImages/images.php3?img_id=17038 |title=Warm Waters Provide Fuel for Potential Storms |publisher=NASA Earth Observatory}}</ref>▼
Температурата на водата на повърхността през лятото е 29°С (в плетчините 30 – 31°С), а през зимата от 18°С на север до 25°С на юг. Солеността на водата на повърхността е 36,0 – 36,9‰. На дълбочина над 2000 m температурата и солеността на водата са почти постоянни и са равни съответно на 4,3°С и 34,98‰. Повърхностните течения са с основна направление по часовниковата стрелка. Влизащото в Мексиканския залив от [[Карибско море]] Юкатанско течение има скорост от 0,5 до 2 m/s, а изтичащото от него Флоридско течение, даващо началото на [[Гълфстрийм]] – до 3 m/s и разход от 25 млн.m<sup>3</sup>/s. Приливите са предимноденонощни, с височина 0,3 – 0,6 m, но се срещат и полуденонщни и смесени. Откритата част на залива е бедна на планктон, но в шелфовата зана той е обилен (до 1 g/m<sup>3</sup>)
▲Топлата вода на залива може да задвижва мощни атлантически [[ураган]]и, причиняващи много човешки жертви и други разрушения (виж [[ураган Катрина]], 2005 г.). Когато премине ураган, температурата на водата спада, но след това се покачва отново и така може да заражда още тропически бури.<ref>{{cite web|url=https://web.archive.org/web/20061001040517/http://earthobservatory.nasa.gov/Newsroom/NewImages/images.php3?img_id=17038 |title=Warm Waters Provide Fuel for Potential Storms |publisher=NASA Earth Observatory}}</ref>
Заливът се счита за несеизмичен, но слаби трусове са били записвани през историята му. Земетресенията могат да се причиняват от взаимодействия между седиментите на морското дъно.<ref>{{cite web|url=http://www.clas.ufl.edu/users/russo/florida_eq.html|title=Earthquakes in the Gulf of Mexico}}</ref>
Line 53 ⟶ 52:
До началото на [[Великите географски открития]], бреговете на залива са населявани от разнообразни индиански племена, които се намират в различни етапи на развитие.
Въпреки че на [[Христофор Колумб]] се приписва откритието на Америка от европейците, корабите на четирите му пътешествия така и не достигат Мексиканския залив. Вместо това, Колумб плава в [[Карибския басейн]] около [[Куба]] и [[Испаньола]]. Първото европейско изследване на Мексиканския залив е на [[Америго Веспучи]] през 1497 г. Той следва бреговете на [[Централна Америка]], преди да се върне в Атлантическия океан през протока между Флорида и Куба. В писмата си Веспучи описва това свое пътуване и когато [[Хуан де ла Коса]] се връща в Испания, се
През 1517 г. [[Франсиско Кордова]] открива полуостров [[Юкатан]]. Това е първото европейско сблъскване с напреднала цивилизация в Америка, със здраво построени сгради и сложна обществена организация, които са сравними с тези на [[Стария свят]]. Също така, откривателите нямат причина да смятат, че тези нови земи имат [[злато]]. Това само дава повод за нови експедиции, първата от които е през 1518 г. под ръководството на [[Хуан Диас де Грихалва]].
| |||