Уикипедия

Хуни: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Ред 17:
За двата века между 2 и 4 от появяването им до инвазията им няма сведения, което поставя връзката между двете етнически групи под въпрос. Съществува хипотеза за смесването на преселници от хунну с местните [[угро-фински народи|угорски]] и [[ирански народи]], (смесват се в степта с изгонените от готския крал Филимер скити, голямата част сармати влезли в армията на хунну), в резултат на което се образува новият хунски етнос, но и тя се основава само на косвени данни.<ref>{{cite book | last = Гумилёв | first = Лев | authorlink = Лев Гумильов | title = Хунны в Китае | year = 1974 | location = [[Москва]] | pages = 5}}</ref> Европейските хуни практикуват [[изкуствена черепна деформация]].<ref>Maenchen-Helfen, Otto (1944 – 1945). ''The Legend of the Origin of the Huns''. ''Byzantion'''''17'''. pp. 244 – 251</ref> Изкуствената черепна деформация от кръгов тип е използвана за да се проследи, че хуните започват своята миграция от Северен Китай, минават през средно-Азиатските степи (Казахстан) където се задържат и накрая преминават в южно-руските степи. Римските историци Темистий, Клавдиан и Прокопий Кесарийски наричат хуните [[масагети]].<ref>Otto Maenchen-Helfen, The World of the Huns, page 4.</ref>
 
Съвременните изследвания показват, че много от големите степни племенни съюзи не са [[раса|расово]] еднородни. Освен това е възможно някои племена да са се обявявали за хуни, заради престижа и славата на името, или пък то да им е приписвано от чужденците, поради техния начин на живот, предполагаемо място на произход или репутация. Това прави безмислени разсъжденията за етническия произход или географската родина на хуните. Модерните интерпретации отхвърлят старите расовите теории и такива за определена етническа принадлежност в полза на „историческите реалности в обширните, разноезични степни империи, населявани от множество народи“.<ref>Hyun Jin Kim, The Huns, Rome and the Birth of Europe. ISBN 978-1-107-00906-6. Cambridge University Press. 2013. page 31.</ref> Генетични тестове на древна мтДНК от хунски некропол в Бавария, [[Германия]], говорят за хора от смесен (западно евроазийски и източноазиатски) антропологичен тип и генетичен произход.<ref>Huns in Bavaria? Genetic analyses of an artificially deformed skull from an early medieval cemetery in Burgweinting (Regensburg, Germany) Schleuder R, Wilde et al. ''To identify the possible foreign origin of this female with alleged „Asian“ skull deformation we sequenced the HVRI and HVRII region of the mitochondrial DNA. Our results show that the ancestry of a woman with artificially deformed skull can be linked to an at least partly Asian origin. So this indicates that at least some of the few individuals with skull deformation had not adopted the costume but can be seen as former members or descendants of the hunnish tribal community.''</ref> Генетичен анализ на скелет в хунски некропол в Унгария, разкрива централноазиатски хаплогрупи, които почти не се срещат днес в Европа.<ref>[http://www.np.kz/hotnewstop/20716-kazahstanskiy-dnk-proekt.html Новое поколение, Казахстанский ДНК проект. Мурат Уали, 26 ноября 2016.]</ref>
 
Хунският език е изчезнал език, като е възможно частична връзка с него да има съвременния [[чувашки език]], представител на т.нар. [[огурски езици|огурска]] подрупа в групата на [[тюркски езици|тюркските езици]]. Езиците от тази подгрупа се различават значително от останалите тюркски езици. В тази връзка някои изследователи смятат, че огурските езици са били по-близки до [[монголски езици|монголските езици]], отколкото до тюркските. Самата огурска подгрупа се състои от мъртви езици, освен чувашкия, което я прави като цяло, доста хипотетична.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Хуни“.