Уикипедия

Екатерина II: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
мРедакция без резюме
м Bot: Automated text replacement (- , +,); козметични промени
Ред 33:
София за първи път среща Петър III на десетгодишна възраст, когато той е 11-годишен. За тази среща тя пише, че намира Петър за доста омразен на вид човек. Не го харесва най-вече заради това, че той има доста блед вид и голяма пристрастеност към [[алкохол]]а на такава млада възраст. През януари 1744 г. тя заминава за Русия заедно с майка си и полага големи усилия да опознае езика и живота на страната. Въпреки неодобрението на баща си приема [[православие]]то и името ''Екатерина Алексеевна''.
 
Като цяло императрица Елисавета много добре познава цялото семейство на София, тъй като тя самата е била сгодена за принца на Сакс-Ваймар-Айзенах [[Карл Август (Саксония-Ваймар-Айзенах)|Карл Август]], брат на Йохана Елизабет. Той умира през [[1727]] г. от [[едра шарка]], преди сватбата. Въпреки всичко императрица Елисавета е възхитена и пленена от София, която с пристигането си в Русия не жали усилия да спечели благоразположението ѝѝ, както и на съпруга си Петър III и на руския народ. София се отдава на ученето на руски език до такава степен, че става през нощта и разхождайки се боса в покоите, преговаря научените си уроци (въпреки че знае перфектно руски и може да говори дори с акцент). В резултат на това обаче се разболява от [[пневмония]] през март [[1744]] г. В мемоарите си пише, че с идването си в Русия е била твърдо решена да направи всичко необходимо и да твърди, че вярва в онова, което се изисква от нея, за да бъде достойна да носи короната.
 
С пристигането си в Русия тя се разболява тежко от плеврит, който едва не отнема живота и&#768;ѝ. Знае се, че е лекувана чрез пускане на [[кръв]], именно на това, според нея, тя дължи живота си. Майка и&#768;ѝ е против тази практика и дори кара дъщеря си да се изповяда пред [[Лутеранство|лутерански]] [[свещеник]], но Екатерина отговоря: „''Не желая да бъда изповядана от лютерански свещеник, а от православен''“. Това до голяма степен издига Екатерина в очите на императрица Елисавета. На [[21 август]] [[1745]] г. Петър и Екатерина се женят в [[Санкт Петербург]], след което установяват двора си (т.нар. „млад двор“) в Ораниенбаум (днес [[Ломоносов (град)|град Ломоносов]]). Бракът на Екатерина и Петър се оказва несполучлив, като доста време остава и неконсумиран поради физически недъг на съпруга. Все пак след известно време проблемът е преодолян и през 1754 г. се ражда престолонаследник – Павел Петрович (по-късно [[Павел I (Русия)|Павел I]]). Двамата съпрузи бързо охладняват един към друг и започват извънбрачни връзки. Петър взема за любовница Елизавета Воронцова,<ref>Klyuchevsky 1997:47</ref> а Катерина има любовна връзка с множество фаворити: Сергей Салтыков ,<ref>''Dangerous Liaisons.'' Liena Zagare, ''The New York Sun'', Arts & Letters, Pg. 15. August 18, 2005.</ref> Григорий Орлов (1734 – 1783),<ref>June Head, Catherine: The Portrait of An Empress, Viking Press, New York, 1935, pp.312 – 13.</ref><ref>Malecka, Anna " Did Orlov buy the Orlov ?", Gems and Jewellery, July 2014, vol. 23, no. 6, pp.&nbsp;10 – 12.</ref> Александър Василчиков,<ref name="Potemkin">Simon Sebag Montefiore: ''Potemkin och Katarina den stora – en kejserlig förbindelse'' (Potemkin and Catherine the Great – an imperial commitment) (2006) (In Swedish)</ref><ref name="juns">Kaus, Gina (trans June Head), ''Catherine: The Portrait of An Empress'', Viking Press, New York, 1935, pp.312 – 16.</ref> [[Григорий Потьомкин]],<ref name="Potemkin"/><ref name="juns"/><ref>
{{harvnb|Montefiore|2001|pp=100 – 102}}</ref><ref>{{harvnb|Rounding|2006|p= 270}}</ref> [[Станислав Понятовски]],<ref name="psb614">Jerzy Michalski, ''Stanisław August Poniatowski'', Polski Słownik Biograficzny, T.41, 2011, p. 614</ref><ref name="1755-1756">{{Harvnb|Butterwick|1998|p=93}}</ref> и др. Тя се сприятелява с Екатерина Воронцова-Дашкова, сестра на любовницата на мъжа си, която я свързва с различни политически групировки, настроени срещу Петър.
 
Ред 43:
След смъртта на императрица Елисавета на [[5 януари]] [[1762]] г.{{дата нов стил}} Петър III става император на Русия, като поставя начало на династията [[Холщайн-Готорп-Романов]], но се задържа на власт само шест месеца. С некомпетентната си политика само за няколко месеца си спечелва неодобрението на [[аристокрацията]], [[духовенство]]то и [[армия]]та. Въпреки че в [[Седемгодишната война]] Русия побеждава Прусия на бойното поле, поради възхищението си от [[Фридрих II (Прусия)|Фридрих II]] Петър III сключва неизгоден мир (1762), без да получи никакви територии. Това кара руския народ все по-малко да го одобрява като император. Екатерина подозира, че той се готви да се разведе с нея и поради това организира заговор за отстраняването му. Заедно с любовника си Григорий Орлов през юли 1762 г. тя подготвя [[бунт]] на [[гвардия]]та и принуждава Петър ІІІ да [[абдикация|абдикира]], а тя се провъзгласява за императрица под името Екатерина II. Малко по-късно Петър ІІІ умира в [[Ропша]] при неясни обстоятелства, като се подозира, че това става по нейна заповед. Въпреки че не е пряка потомка на руски император, Екатерина наследява съпруга си като императорски [[регент]]. Това се основава на прецедент, свързан с това, че през [[1725]] г. [[Екатерина I]], родена в нисшите класи в шведско–балтийските територии, наследява своя съпруг [[Петър Велики]] на трона.
 
Често историците дебатират, че статусът на Екатерина по-скоро наподобява този на [[регент]] или [[узурпатор]]. Именно поради това известен брой противници на Екатерина се събират около фигурата на сина и&#768;ѝ Великия [[княз]] [[Павел I (Русия)|Павел]], когото смятат да сложат на трона и да ограничат властта му, като се създаде [[конституционна монархия]]. Това не се случва и Екатерина управлява до смъртта си.
 
== Вътрешна политика ==
Ред 65:
 
== Връзки с Япония ==
В [[Далечния изток]] към [[Камчатка]] и [[Курилските острови]] руснаците активно се занимават с [[лов]] и кожи, което довежда до засилен интерес от отваряне на търговски преговори с [[Япония]] за различни стоки и храна. През [[1783]] г. след буря, японски капитан на име Дайкокуя Кодаю акостира на [[Алеутски острови]], по това време територия на Русия. В това руснаците виждат възможност за връзка с Япония. Именно за това и руското правителство решава да го използва като търговски пратеник. На [[28 юни]] [[1791]] г. Екатерина ІІ дава [[аудиенция]] на Дайкокуя Кодаю в [[Царское Село]], тогавашната и&#768;ѝ резиденция. Впоследствие през [[1792]] г. руското правителство изпраща Адам Лаксман, водещ търговските преговори. Тогавашното управление на Япония от [[шогун]]а [[Токугава Иеясу|Токугава]] получава търговско предложение, но преговорите се провалят и така не се състоят по-нататъшни действия.
 
== Банково дело и финанси ==
Ред 75:
Екатерина II е имала репутацията на покровителка на [[изкуства]]та, [[литература]]та и [[образование]]то. Най–известният и голям музей в Русия, [[Ермитажа]], който в момента се намира и обхваща целия [[Зимен дворец|Зимен дворец в Санкт-Петербург]], възниква като частна колекция на императрицата. По идея на Иван Бецкой, Екатерина ІІ написва ръководство за обучение на малки деца, черпейки от идеите на [[Джон Лок]] и основания през [[1764]] г. известен институт Смолни. Екатерина ІІ е известна още и с писането на [[Комедия|комедии]], [[фантастика]] и [[мемоари]].
 
По време на управлението и&#768;ѝ руснаците започват да изучават много класически произведения, идващи от [[Европа]] и тамошните течения, под влиянието на които се случва и така важният за Русия период на [[Просвещението]]. Тя дори става покровителка на руската [[опера]].
 
== Личен живот ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Екатерина_II“.