Както ви харесва: Разлика между версии

Арденската гора – пространна гориста област в Североизточна Франция, но може би [[Шекспир]] е мислил и за Арденската гора в родното му графство Уорик. „Представата за гората израства главно от косвени намеци: Орландо спи под дъба като паднал жълъд, той окачва сонетите си по различни дървета. Колибата на Розалинда е обкръжена от маслинови дървета и навсякъде ромолят потоци.“<ref name="ММ"></ref> От друга страна, се смята ,че името "Арден" идва от комбинацията на името на класическия район Аркадия и библейската градина на Еден, тъй като в пиесата има силно взаимодействие на класическите и християнските мотиви за вярвания и философии. Аркадия, е поетично оформено пространство, свързано с пасторализъм, великолепие и хармония с природата. Ричард Ноулс посочва в своя статия, че пиесата съдържа митологични препратки към Еден и [[Херкулес|Херкулес.]]

'''Темата за живота в двореца и този извън него –''' „Традиционните възхвали на овчарския живот, далеч от притворността и интригите на двореца, са запазени и не се отричат.“<ref name="ММ"></ref>Животът в двореца на княз Фредерик е изпълнен със страх, несправедливост, дори смъртни заплахи, докато Арденската гора, където се развива огромна част от действието, е свят изпълнен със спокойствие. Героите търсят в гората убежище от грозящите ги опасности и в нея намират своето щастие и вътрешен мир, а лошите се променят и стават добри завинаги. „Оливер се сдобрява с брат си Орландо, а князът-узурпатор, тръгнал на поход срещу брат си, се отказва не само от намеренията си, но и от трона за да стане отшелник. От друга страна, Корин служи да ни напомни, че истинският живот на овчарите е по-тежък и по-малко поетичен, отколкото ни го представят. Въпреки, че покрай възхвалите е обърнато внимание и върху условността на тази традиция. [[Уилям Шекспир|Шекспир,]] както обикновено, не взема определено становище, а осветлява въпроса ту от една страна, ту от друга, като ни оставя да преценим всичко сами.“<ref name="ММ"></ref>

Шекспир използва проза за около 55 процента от текста, а останалата част е в стихове. [[Джордж Бърнард Шоу]] обяснява, че използването на проза е част от привлекателността на пиесата, докато стиховете са само като орнамент. Изискването дворцовите герои да говорят в стихове е съзнателно преобърнато. Например Розалинда, въпреки че е дъщеря на княз, всъщност говори в проза. По този начин са изразени и любовните сцени между нея и Орландо. Умишлено, Силвий описва любовта си към Фебе в стихове. Епилогът на творбата отново е в проза – доказателство за преобръщане на изискваните норми.<blockquote>'''„Този свят е сцена, където всички хора са актьори и всеки има миг, в който трябва да влезе и излезе ... “'''</blockquote>Второ действие, седма сцена, включва един от най-известните монолози на [[Уилям Шекспир|Шекспир]], изречен от Жак: <blockquote>„Този свят е сцена, където всички хора са актьори и всеки има миг, в който трябва да влезе и излезе; и играе различни роли...“. </blockquote>Цитатът развива метафората за продължителността на живота на всеки човек. Животът е представен като игра в седем действия.Той започва от кърмачето, което плаче и повръща в скута на дойката. След това момченце, което неохотно отива на училище, после печален влюбен, след миг войник, а след това общински съдия и накрая същество „с изличена памет, без зъби, без очи, без слух, без всичко!“

== Датиране и текст ==

С помощта на различни доказателства, външни и вътрешни, датата на създаване на пиесата е приблизително фиксирана в периода от края на 1598 година до средата на 1599 година. Комедията е вписана в регистъра на издателската компания Stationers' Company на 4 август 1600 година, но не е била публикувана, докато не са се уверили, че издателят е безспорен собственик на авторското право.

Тази пиеса попада в жанра на пасторалния романс, но [[Уилям Шекспир|Шекспир]] не просто използва жанра, той го развива и подтиква читателя да се замисли за социалните практики, които произвеждат несправедливост и нещастие.Невероятните събития, които карат част от героите да се скитат, за да намерят утеха или свобода в гората, в крайна сметка водят до щастлив финал и дори самият Хименей пристига, за да благослови сватбените празници. Именно заради това, без колебание се смята, че любовта е основната тема на пиесата.