Менандър: Разлика между версии

Благодарение на съхраненото от Менандър сравнително повече се знае за елинистическата комедия, главно за нейната проява в кратък период от време на границата на четвърти и трети век пр.н.е. в Атина.Атмосферата на новата атическа комедия,засиленият интерес към частния живот и конкретно човешкото се разбират дори само по заглавията на загубени произведения.Ето няколко:"Братя", "Войници", "Лекарят" ,"Добрите Другари" ,"Подхвърленото дете" , "Изчезналите пари", "Истории в банята" ,"Търговецът" ,"Неверните жени" , "Огърлицата" ,"Женомразец", "Самовлюбеният" и "Недоверчивият".Усеща се склоността към типологическо възприемане на житейското явление. Менандър минава през средната атическа комедия.В средната комедия се поставя въпрос за индивидуалното в човешката природа и се прилага Аристотеловата типология на характера, която дава плод по-късно у Менандър.Той е между най-цитираните автори след Омир и Еврипид.От негови фрагменти се оформя цял сборник,т.нар. "Изречения на Менандър" , сентенции по всякакви въпроси.Отличава ги острота и житейска опитност, несвойствена за традиционна елинска сентенция.Героите му говорят на език,максимално приближен към говорната практика,едновременно богат на конкретна и на абстрактна лексика. До началото на XX век творческата му характеристика се е основавала главно на фрагменти от комедиите, на техни римски преработки и на антични сведения за тях.Освен целия-"[[Човеконенавистник|Човеконенавистник"]]-една от най-ранните творби,по която се усеща високото стъпало,отдето е започнало Менандровото развитие и почти целите "Третейски съд" и "Самиянка" притежаваме големи откъси от четиринадесет комедии на Менандър.Имената на по-значителните, неспоменати до този момент,са: "Щит" , "Селянин" , "Перинтийка" и "Сикионец".В "Човеконенавистник" главният герой е Кнемон-саможив човек,недоверчив и необщителен.Още от заглавието интересът е насочен към човешката природа.Действието протича на село,В Атика, пред домовете на Кнемон и Горгий.Между тях се вижда една пещера, светилище на нимфите, откъдето се появява бог Пан.В монолог той характеризира Кнемон и разказва за обстоятелствата не неговия живот,следствие на лошия му характер. В ''[[Мъчният човек|"]]''Човеконенавистник''[[Мъчният човек|"]]'' след всеки акт иде означение [[Хор]], несъпроводено от словесен текст. Това внушава, че партиите на хора нямат отношение нито към предходните, нито към следващите събития на драматическото действие.

Инструментът, чрез който се осъществява единството на елинистическата култура, е единният език. Елинизмът е гръкоезично време - в трите последни века на старата ера на елински се говори от Сицилия до бреговете на Инд и от Египет до северните брегове на Черно море. В тенденциите, характеризиращи елинистическото общество, се долавят тези чувства, настроения и оценъчни ориентири,които лягат в основата на елинистическата литература и изобщо градят атмосферата на елинистическата култура. От една гледна точка, eлинизмът не се различава от епохата на класическия полис и продължава да възприема света в безвременен условен план.Наследената от родовото време елинска митология продължава да му служи като универсално средство за израз.Добавят се и нови форми ,обслужващи митологическото възприятие.В елинистическата култура се наблюдават страни и слоеве.Съществуват върхов и низов слой, в низовия различаваме градска култура на масовия вкус, както и селска,консервативна, пазеща местните традиции,често неизпитала влиянието на градската цивилизация.Наблюдават се и области с определен народностен колорит.Елинистическата култура може да се разглежда като своеобразна спойка на елински елементи,които в по-ранното време съществуват отделно.В епохата на елинизма биват приближени йонийската изтънченост и атическото културно слово,сицилийската монументалност и способната за рефлексия островна култура.Художествената литература от своя страна ползва такъв тип елински, който съответства на нейните задачи. Съществува низова литература на говоримо койне, историческата и ораторската проза се пишат обикновено на литературно койне. Поезията пък, в зависимост от жанра и предпочитанието на поета, се създава на един или друг традиционен диалект. Докато в областта на културата гръцки език се унифицира, елинистическата художествена литература остава вярна на многодиалектната традиция на архаическата и класическата елинска словесност. 62 Разнодиалектността се цени като ресурс за художествено. Затова койне влияе на елинистическата литература само опосредствено.В годините, когато дебютира Менандър, за цели, които не са много ясни, неговият учител, философът Теофраст, създава една поредица миниатюри, описания на тридесет отрицателни типа, наречена „Етически характери”. Изхождайки от системата на Аристотел, Теофраст намира критерий да различи в сферата на отрицателното различни типове човешко поведение. Също както у Менандър социалнопсихологическото и личностнопсихологическото са смесени - селякът естествено е простак, а олигархът изтънчен и надменен, не е пропуснато и народопсихологическото в няколкото типа бъбривци. Теофраст мисли неумозрително за човека, средствата за характеризирането са всекидневни обстоятелства. Човекът е в своята действителна среда, възприема се като реален човек. Следователно и от художествената литература може да се очаква някакъв тип реализъм.Разбира се, на едно или друго културно ниво понятието личност има различен обхват. Особено обхватно то е в сентенцията на Менандър „колко прелестно нещо е човекът, когато е човек”.Своеобразно определение, тази сентенция изразява широка абстрактноетична и естетическа представа за човешкото, като приютява същества, изключени от официалното елинистическо разбиране за личност.

Менандър е почитател и имитатор на [[Еврипид]] и прилича на него по острото си наблюдение на практическия живот, по анализа на емоциите и привързаността си към моралните максими , много от които стават всеизвестни: „Собствеността на приятели е обща“, „Обичаните от Господ умират млади“, „Лошата комуникация разваля добрите маниери”. Тези максими след това са събрани и с допълнения от други източници са публикувани за използване в училищата.

Правели са се преработки и комбинации на повече от една пиеса.По този начин в “''Andria''” са комбинирани произведенията на Менандър “''The woman from Andros''” и “''The woman from Perinthos''” , а в “''Eunuchus''” – “''The Eunuch''” и “''The Flatterer''”.