Ханс фон Зеект: Разлика между версии

| място на смърт = [[Берлин]], [[Нацистка Германия]]

| преданост = {{флагче|Германска империя|1915}} [[Германска империя]]<br>{{флагче|Германия|1925}} [[Ваймарска република]]<br>{{флагче|Нацистка Германия|1940}} [[Нацистка Германия]]

| години на служба = 1885 – 1926, 1933 – 1935

| звание = [[генерал-полковник]]

| войни = [[Първа световна война]]

| битки =

| родства =

| по-късна работа =

Basis: Parlamentsalmanache/Reichstagshandbücher 1867 – 1938 | достъп_дата = 9 март 2014 | труд = www.reichstag-abgeordnetendatenbank.de | издател = [[Баварска държавна библиотека]] | език = de}}</ref> През 1899 г., малко след завършването на обучението си във военната академия, бива назначен като капитан в Генералния щаб на армията. През 1913 г. е назначен за ръководител на Генералния щаб на Втори армейски корпус в [[Берлин]]. По време на Първата световна война участва в действия на [[Източен фронт (Първа световна война)|източния фронт]] и на [[Балкански театър (Първа световна война)|Балканския полуостров]], вследствие на което е повишен до чин [[генерал-майор]]. През 1918 г. поема ръководството на Генералния щаб на полевата армия в [[Османската империя]]. През януари 1919 г. организира битките срещу [[Червена армия|Червената армия]] в Балтийския регион, в ролята на началник на Генералния щаб на армейската команда „Гранична защита север“. През април същата година фон Зеект ръководи военния отдел на германската делегация при изготвянето на [[Версайски договор|Версайския договор]]. Фон Зеект отказва да използва армията за смазване на пуча на [[Валтер фон Лютвиц]] и [[Волфганг Кап]] през март 1921 г. На 5 юни същата година става ръководител на армията. <ref name="dhm">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.dhm.de/lemo/html/biografien/SeecktHans/index.html | заглавие = Biographie: Hans von Seeckt, 1866 – 1936 | достъп_дата = 9 март 2014 | труд = www.dhm.de | издател = Deutsches Historisches Museum | език = de}}</ref>

 

 

[[Файл:Bundesarchiv Bild 102-10883, Hans von Seeckt und Otto Geßler retouched.jpg|мини|ляво|Фон Зеект и [[Ото Геслер]].]]

Същевременно, на 27 септември 1923 г. фон Зеект фактически получава изпълнителната власт вследствие на обявеното от президента Фридрих Еберт извънредно положение. На 29 октомври потушава метеж, организиран от саксонското правителство, в този момент в ръцете на социалдемократическата и комунистическата партии, вследствие на забрана на комунистическа преса, посредством навлизане в големите градове на Саксония с войска. След пуча на Адолф Хитлер от 9 ноември 1923 г. фон Зеект използва получената изпълнителна власт за забраната на Националсоциалистическата партия. <ref name="dhm" />

През 1924 г. германската армия надминава позволените 100 000 души. По това време вече има изградена система на [[Гражданска авиация|гражданска авиция]], заводи за [[самолет]]и и се работи върху популяризиране на летенето сред населението. По този начин Германия обучава много военни пилоти. При военноморските сили се процедира по сходен начин. Въпреки разрешения 15 000 войници във [[военноморски сили|военноморските сили]], броят им е увеличен под различни претекстове. Въпреки разрушаването на крайбрежната отбрана на [[Хелголанд]], тя бързо е построена отново. Биват строени и [[подводница|подводници]], а персоналът за ползването им бива обучаван в чужбина. През 1925 г. планът на Генералния щаб е удвояване и след това утрояване на позволените от Антантата седем пехотни дивизии, но целта на фон Зеект са поне 63. През 1926 г. фон Зеект провежда най-голямото си военно упражнение, в което не участват обикновени войници, но участват всички генерали, командващи офицери и офицери от Генералния щаб. <ref name="churchill 35-43">{{cite book |title= The Second World War: The Gathering Storm |last=Churchill |first=Winston |authorlink=Уинстън Чърчил |year=1948 |publisher=Houghton Miffin Company |location=United States of America |isbn=0-395-41055-X |pages=35 – 43}}</ref>

 

През 1926 г. фон Зеект напуска военната служба вследствие на конфликт с военния министър Ото Геслер. През 1930 г. фон Зеект е избран за депутат от Германската национална партия от избирателен окръг [[Магдебург]]. Публикува няколко книги. От 1933 до 1935 г. е неколкократно в [[Китай]] като военен съветник на [[маршал]] [[Чан Кайшъ]]. Участва в тактическата подготовка на националистическите сили по времето на [[Дългият марш|Дългия марш]].<ref>Vercamer, Arvo. [http://www.feldgrau.com/articles.php?ID=11 The German Military Mission to China: 1927 – 1938].</ref>