Чечения: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
LordBumbury (беседа | приноси) м °C |
м Bot: Automated text replacement (- , +,); козметични промени |
||
Ред 22:
|уебсайт = http://chechnya.gov.ru/
}}
[[Файл:Map of Tcetcnja - rus.png|300px|
'''Чеченската република''' ({{lang-ce|Нохчийн Республика}}; {{lang-ru|Чеченская республика}}), известна още като '''Чечения''' или '''Чечня''', е една от [[Административно деление на Русия|съставните части]] на [[Русия|Руската федерация]] и е част от [[Южен федерален окръг|Южния федерален окръг]] и Северокавказкия икономически район. Площ 15 647 km<sup>2</sup> (76-то място по площ в [[Руската Федерация]], 0,09%), население на 1 януари 2017 г. 1 414 865 души (33-то място в [[Руската Федерация]], 0,96%). Столица град [[Грозни]]. Разстояние от [[Москва]] до [[Грозни]] 2007 km.
Ред 32:
Чеченската република е разположена в югозападната част на [[Руската Федерация]], по северните склонове на [[Голям Кавказ]]. Граничи на запад с [[Република Ингушетия]] и [[Северна Осетия|Република Северна Осетия]], на северозапад – със [[Ставрополски край]], на север и изток – с [[Република Дагестан]] и на юг – с [[Грузия]]. В тези си граници заема площ от 15 647 km<sup>2</sup> (76-то място по площ в [[Руската Федерация]], 0,09% от нейната територия).<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article122256.html «Большая Советская Энциклопедия» – Република Чечения</ref>
Чечения е разположена в централните части на северните склонове на планината [[Голям Кавказ]]. По южната граница на страната с [[Грузия]] е разположен Страничния хребет на [[Голям Кавказ]] и в него се издигат най-високите върхове на Чечения – '''Тебулосмта 4493 m''', Диклосмта 4285 m и др. Северно от Страничния хребет и успоредно на него се простират три паралелни един на друг хребети: Скалист (връх Хахали 3031 m), Пасбищен и Черните планини, които представляват типични куести (хребети с асиметрични склонове), с полегати южни и стръмни северни склонове. На югозапад, по границата с [[Република Дагестан]] се издига мощният (до 3308 m) Андийски хребет. В централната част на Чечения, северно от Черните планини се простира лесостепната Чеченска равнина, а северно от нея в пределите на страната попада южната част на степната и полупустинна Терско-Кумска низина, набраздена с ниски ридове и хълмове. На запад от Чеченската равнина се издигат ниските Терско-Сунженски възвишения, разделени от плодородната Алханчуртска долина.<ref name="bse"
В северните части на Чечения климатът е умерено-континентален, а в южната, планинска част има ясно изразена височинна зоналност. В Терско-Кумската низина средната януарска температура е -3
Речната мрежа на Чечения е представена от 3198 реки (с дължина над 1 km) с обща дължина 6509 km и принадлежи почти изцяла към водосборния басейн на река [[Терек]], вливаща се в [[Каспийско море]]. Незначителна част от територията на страната в югоизточната част принадлежи към водосборния басейн на река Сулак, също вливаща се [[Каспийско море]]. Най-голямите чеченски реки са: река [[Терек]], протичаща през северната ѝ част; [[Сунжа]] и Асса (десни притоци на [[Терек]]); [[Аргун (река)|Аргун]] (десен приток на [[Сунжа]]). Речната мрежа е разположена неравномерно – в планинската част има гъста речна мрежа, а на север от река [[Терек]], в Терско-Кумската низина практически напълно отсъства. Почти всички чеченски реки в горните си течения имат ясно изразен планински характер, а при навлизането си в равнината – типично равнинен характер, създават широки долини и водите им почти на 100% се използват за напояване. Подхранването на реките е два вида – смесено с преобладаване на ледниковото и смесено с преобладаване на дъждовното и подземното. Водният режим също е два вида: пролетен и пролетно-летен (предимно летен – юли и август) в резултата на ивтензивното ледо- и снеготопене в планините. По-голямата част от реките в страната през зимата не замръзват.<ref name="water">{{икона|ru}} [http://water-rf.ru/Регионы_России/2547/Чеченская_Республика «Вода России» – Република Чечения</ref>
В Терско-Кумската низина почвите са кафяви и светлокафяви, в Терсо-Сунженските възвишения – карбонатни черноземи. В Чеченската равнина преобладават ливадните почви, в по-високите участъци – излужените черноземи, по долините на реките – алувиалните и ливадно-блатните почви, а в планините – планински-горски и планински-ливадни. В Терско-Кумската низина естествената растителност е степна и полупустинна, в Чеченската равнина – степна и лесостепна. В планините, до 1800 – 2200 m са разпространени широколистните гори, а по-нагоре – субалпийски и алпийски пасища. Горите в Чечения заемат 361 хил.ха (18,7% от територията на страната), като преобладава бука (48,8% от горския фонд), бреза (10,9%), габър (9,9%), дъб (9,6%). В степните и лесостепни райони са разпространени различни видове гризачи, влечуги, птици (дропла, дива гъска, кавказки фазан). В планините обитават кафява мечка, дива свиня, [[източнокавказки тур]]
== Население ==
Ред 45:
== Административно-териториално деление ==
[[Файл:Административно-территориальное деление Чечни (файл 3).svg|400px|
В административно-териториално отношение Република Чечения се дели на 2 републикански градски окръга и 15 муниципални района. Има 5 града, в т.ч. 3 града с републиканско подчинение ([[Грозни]], [[Аргун (град)|Аргун]] и [[Гудермес]]) и 2 града с районно подчинение. Селища от градски тип няма.
|