Слана: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м излишна доп. точка (.. ---> .); козметични промени |
м Bot: Automated text replacement (- , +,) |
||
Ред 3:
[[Файл:FrostyLeaf.jpg|мини|260п|ляво|Слана]]
За да се изяснят понятията роса и слана е добре да започнем от понятието влажност на въздуха. Влажността на въздуха бива два вида абсолютна влажност/ относителна влажност. Абсолютната показва количеството водни пари във даден обем въздух измерва се в грамове водна пара на кубичен метър въздух. Относителната влажност се измерва в проценти и показва колко е наситен въздухът с водни пари, 50% отосителна влажност на въздуха ще рече наполовина наситен с водни пари, ако имаше още толкова водни пари при същата температура ще се стигне до насищане на въздуха с водна пара, оттам насетне всеки грам отгоре е валеж. Насищането на даден обем въздух с водна пара, за да има конденз може да стане по два начина- 1. Приток на водни пари отвън 2. Понижаване на температурата- Изстива ли въздухът той и малко количество водна пара да има -се наблюдава тенденция на все по голямо увеличаване на относителната влажност и в един момент преохладеният въздух не може да задържи същото количество водна пара и излишната се отдава под формата на валеж (росата и сланата също се водят като вид хоризонтални валежи). В атмосферата кондензацията става около кондензационни ядра-някакви невидими с просто око аерозоли. При росата и сланата не толкова въздухът а самата преохладена повърхност играе ролята на студа, който предизвиква кондензация. Примерно ако си вземем една ледено студена бира и си налееем в чаша, чашата се изпотява отвън- ето как невидимата влага в атмосферата става видима при необходимите условия,( в случай на роса, чашата би се охлаждала цяла нощ и резултатът пак ще е съшият, но ние ще сме малко жадни, защото я няма бирата, банята пък е пример за конденз вследсвтие насищане на въздуха с нови и нови водни пари. Росата като явление изисква относително висока атмосферна влажност
== Източници ==
|