}}'''„Записки от подземието“''' (на [[Руски език{{lang-ru|руски]]: ''Записки из подполья''}}; ''Zapiski iz podpol'ya'') е [[новела]] от [[Фьодор Достоевски]], публикувана през 1864 г. Считана е от много за един от първите [[Екзистенциализъм|екзистенциални]] романи.<ref>Kaufmann, Walter (1956). ''Existentialism From Dostoevsky to Sartre''. New York: Meridian Books. p. 52.</ref> Представя се като извадка от мемоарите на горчив и [[Социална изолация|изолиран]] разказвач, който е пенсиониран [[Държавна служба|държавен служител]], живеещ в [[Санкт Петербург]]. Първата част от историята е разказана под формата на монолог или като дневник на „подземния човек“ и атакува възникващата западна философия, особено ''„Какво да се прави?“'' на [[Николай Чернишевски]]. Втората част на книгата е назована „По повод мокрия сняг“ и описва някои събития, които изглеждат като разрушителни и понякога подновяват подземния човек, който действа като [[антигерой]].
