;SS-унтершарфюрерът Франц Зухомел разказва за началото на август 1942 г.:
{{цитат|„(Когато пристигнах,) Треблинка работеше при пълен капацитет. Варшавското гето се изпразваше тогаава. Три влака пристигнаха за два дни, всеки от тях с по три, четири, пет хиляди хора, всички от Варшава... Така, три влака пристигнаха, а тъй като настъплението срещу Сталинград беше в разгара си, влаковите композиции, пълни с евреи, бяха оставени на страничния коловоз. Още нещо: колите бяха френски, направени от стомана. Така че докато 5 000 евреи пристигаха в Треблинка, 3 000 бяха мъртви в колите. Те си бяха прерязали вените или просто бяха умрели. Онези, които ние разтоварихме, бяха полу-мъртви, полу-полудели. В другите влакове от Келце и другаде поне половината бяха мъртви. Наблъскахме ги (на товарната площадка). Хиляди хора се трупаха един върху друг на товарната площадка. Подредени като дървени трупове. Освен това други евреи, все още живи, чакаха там два дни: малките газови камери не можеха вече да се справят с натоварването. Те работиха ден и нощ по това време.“}}
[[Файл:treblinka memorial.jpg|мини|170px|Паметник на евреите във [[Варшавско гето|Варшавското гето]]. Повече от 310 000 души са изпратени от [[Варшава]] до Треблинка за по-малко от три месеца]]
