Александър Липински: Разлика между версии

'''Александър Иосифович Липински''' ( от [[Руски език|руски]] ''Александр Иосифович (Осипович) Липинский'' ) е руски [[офицер]], генерал-майор. Участник в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]]. Като командир на 35-и Брянски Пехотен полк участва в ''Епопеята на Шипка''.

== Биография ==

Александър Липински e роден през 1828 г. в Русия. Произхожда от семейство на потомствени дворяни. Ориентира се към военното поприще. Завършва с отличие 1-и Московски кадетски корпус. Започва действителна военна служба през 1848 г. с военно звание прапорщик в лейбгвардейския Павловския полк. В състава на гвардията участва в Унгарския поход (1849). През [[Кримска война|Кримската война (1854-1855)]] е в състава на войските за охрана на Балтийското крайбрежие срещу възможен англо-френски десант.

Със военно звание поручик постъпва в Николаевската академия на Генералния щаб. Завършва през 1859 г. и е на служба в Генералния щаб със звание штабс-капитан. Командирован в Симбирска губерния за съставяне на статистическото и описание. Публиковано е в Санкт-Петербург в двутомно издание (1868). През 1864 г. е повишен във военно звание подполковник с назначение за началник-штаб на 56-а Пехотна дивизия.

От 1869 г. е командир на [[Тридесет и пети пехотен брянски полк]]. Участва в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]]. Полка е в състава на 8-и Армейски корпус с командир генерал-лейтенант [[Фьодор Радецки]]. За [[Битка при Свищов|десанта през река Дунав при Свищов]] е награден със [[Златно оръжие „За храброст“]]. Участва в освобождението на [[Велико Търново]].

От 9 / 21 август 1877 г. полка е прехвърлен от [[Ловчанско-Севлиевски отряд|Ловчанско-Севлиевския отряд]] в състава на [[Шипченски отряд]]. Пристига като подкрепление на Шипченската позиция в разгара на [[Шипченска битка (август 1877)|решителните боеве]]. Полковник Липински поема командването на западната и северната отбранителна позиция. В състава на позицията са и роти на [[Българско опълчение|Българското опълчение]]. В боя на 11 / 23 август, решително участва в спирането на започналото отстъпление и преодоляване на кризата в отбраната. Контузен е, но остава в строя. Награден е с Орден „Свети Георги“ IV степен.