Аралско море: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м Bot: Automated text replacement (-( +(); козметични промени
Ред 29:
|водосборен_басейн=1 549 000 km²
}}
[[FileФайл:Aralskoje more.gif|thumbмини|200п|Анимирана карта, показваща сериозността на екологичната катастрофа]]
'''Аралско море''' ({{lang-kk|Арал Теңізі}}, {{lang-uz|Orol dengizi}}, [[каракалпакски език|каракалпакски]]: ''Aral ten'izi'', {{lang-tg|Дарёчаи Хоразм}}) е голямо [[Безотточна област|безотточно]] [[езеро]], в [[Централна Азия]]. Разположено е между [[Казахстан]] на север и [[Каракалпакстан]], автономен район в [[Узбекистан]], на юг. Водите от топенето на ледници изтичат към голямата Аралска падина и образуваното езеро доскоро беше четвъртото по големина в света. От средата на ХХ век Аралско море се свива, тъй като вливащите се в него реки, най-вече [[Амударя]] и [[Сърдаря]], са отклонени с цел [[напояване]].
 
Ред 37:
През [[1930|30-те]] години на [[20 век]] съветските власти започват мащабно строителство на напоителни канали и чрез плановата икономика, независимо от нереалистичните цели, налагат масово отглеждане на памук в този твърде сух за такава дейност регион. С призивите „Да преобразим природата!“, без да се прави сметка за последиците от нарушаване на екологичното равновесие се създава поминък-памукопроизводство, с което днес е свързана съдбата на населението в Казахстан и Узбекистан. Този поминък продължава да се развива интензивно и през [[1960|60-те]]. До [[1990]] г. площта на напояваните земеделски земи в [[Централна Азия]] се увеличават от 4,5&nbsp;млн. до 7&nbsp;млн.&nbsp;ха. Нуждите от вода за селското стопанство в региона нарастват от 60 до 120&nbsp;km³ годишно, поради което 90 % от водното течение се отклонява за напояване. Днес количеството вода, захранващо водния басейн, е намаляло до 5 km<sup>3</sup> годишно. <ref>Атлас Светът във вашите ръце, Аралско море, Издателска компания „Де Агостини Хелас“ ООД, София 2009</ref> Така от [[1961]] година нивото на морето започва да се понижава с нарастваща скорост от 20 до 80 – 90 cm/годишно.
 
На пресъхналото дъно на Аралско море са намерени останки от две селища и мавзолеи. Кердери ( мавзолей) се датира XI—XIV век. Дълго време се е намирал на дълбочина 20 м.
 
Намерени са и и останки от XIV век - селище Арал - Асар.
 
== Екологични последици ==
Аралско море е силно замърсено, най-вече в резултат на опити с [[Биологично_оръжиеБиологично оръжие|биологично]] [[оръжие]] в бившата съветска база на бившия остров [[Возрождение (остров)|Возрождение]], промишлени проекти и оттичане на торове преди разпадането на [[Съветския съюз]]. Част от водите на двете големи реки се отклоняват за оводняване на [[Сарикамишко езеро|Сарикамишкото езеро]] между Узбекистан и [[Туркменистан]]. Чрез големия [[Каракумски канал]] пък водите на Амударя служат на значителна част от бързо разрастващото се население на Туркменистан, включително на столицата [[Ашхабад]].
 
Преди построяването на напоителните съоръжения в езерото са постъпвали необходимите за поддържането му около 60 km<sup>3</sup> вода годишно, но след това количеството е значително намаляло. Това е главната причина за екологичната катастрофа в района.
Ред 71:
<references />
{{Морета}}
 
[[Категория:Аралско море| ]]
[[Категория:ЕкологичниАралско море| катастрофи]]
[[Категория:Екологични катастрофи]]
[[Категория:Безотточни езера]]