Разлика между версии на „Бениамино Джили“

м
Bot: Automated text replacement (-( +(); козметични промени
м (редактиране външна препратка)
м (Bot: Automated text replacement (-( +(); козметични промени)
Роден е в малкото [[Адриатическо море|адриатическо]] градче Реканати, шестото и последно дете в семейството на обущар. Единственото наследство, което получава от баща си, е страстта към операта. Преди още да навърши седем години е приет в местния църковен [[хор]], където от органиста и свещеника получава своите първи музикални уроци. Поради изключителната бедност на семейството си, на 12 години Джили е принуден да напусне училище и започва работа като шивач и дърводелец. На 17 години заминава за [[Рим]], за да получи музикално образование като частен ученик при различни вокални педагози. За да се издържа, работи като домашен прислужник и продавач в дрогерия. През 1911 успява да получи месечна стипендия в размер на 60 лири, за да продължи обучението си в Музикалния лицей (днес [[Академия „Санта Чечилия“]]).
 
Големият успех идва през 1914 г., когато Бениамино Джили е 24-годишен. На международния певчески конкурс в Парма той печели първото място в конкуренция с още 105 участника. Председателят на журито, прочутият в онези години певец [[Алесандро Бончи]] (Alessandro Bonci), записва в дневника си: „''Abbiamo finalmente trovato il tenore!''“ ( „''Най-сетне намерихме тенорът!''“). Така може би е мислела и публиката в [[Ровиго]], където на 15 октомври 1914 г. Джили прави своя професионален дебют в ролята на Енцо от операта на [[Амилкаре Понкиели|Понкиели]] „Джоконда“. Това е тенорът, когото цяла Италия очаква вече десет години, след като обиденият от италианската публика [[Енрико Карузо]] заминава на доброволно изгнание в нюйоркската [[Метрополитън опера]]. (Карузо неколкократно е бил освиркван от публиката в Италия, заради демонстративния му отказ да се съобрази с тогавашната традиция и да наема платени клакьори).
 
През следващите четири години Бениамино Джили триумфира на сцените на всички по-важни местни оперни театри в Италия. Неговия репертоар по това време се състои почти изцяло от роли от произведения на композитори-[[веризъм|веристи]]. [[Фауст]] от „Мефистофел“ на [[Ариго Бойто]] се превръща в негова емблематична роля. През 1918 г. Джили дебютира на сцената на оперното светилището — миланската „[[Ла Скала]]“. Поканен е от маестро [[Артуро Тосканини]] да изпълни ролята на Фауст — постановка в памет на наскоро починалия Бойто.
 
== Външни препратки ==
* [https://www.youtube.com/watch?v=7Oxbr2FH6eE „''Защо ме будиш пак, о сладък дъх на пролетта!''“, Жул Масне, „Вертер“]
* [http://www.youtube.com/watch?v=q6x9ZRlrjxw ''„Giovinezza“'' („Младост“), химнът на италианските фашисти в изпълнение на Джили]
* [http://nataliamalkova61.narod.ru/index/radioperedachi/0-14 Радиопредавания (2) "Бениамино Джили"(цикъл на Максим Мальков „Из колекция на рядки плочи“ - руски текст).]