Отваря главното меню

Промени

13 байта изтрити ,  преди 1 година
м
Bot: Automated text replacement (- ) +)); козметични промени
'''Аталарих''' (Athalarich; * [[516]]; † [[2 октомври]] [[534]] в [[Равена]] ) е [[крал]] на [[остготи]]те в [[Италия]] през [[526]] - [[534]] г. Син е на [[Амалазунта]] и [[вестготи|вестготския]] княз [[Еутарих]]. Внук e на [[Теодорих Велики]], който на болничното си легло определя Аталарих за наследник. На [[30 август]] [[526]] г. Теодорих умира, Аталарих става крал.
 
Аталарих e едва на десет години, когато се качва на трона, затова майка му [[Амалазунта]], дъщеря на Теодорих Велики, е негова [[регент]]ка; баща му Еутарих е умрял преди това († [[522]] г.). Това не отговаря на готската традиция, само мъже да са регенти, но Теодорих сам определя дъщеря си Амалазунта за такава и тя, макар че не се появява името ѝѝ, определя политиката за следващите години.
 
Аталарих е възпитан по желание на майка си римски, което не допада на готските благородници. Политиката на този период е прояване на толерантност спрямо висшата римска класа и народа и католическата църква. Аталарих се опитва да се откъсне от влиянието на майка си, която води тайни преговори с [[Юстиниан I]] с цел да даде остготското царство на [[Византия]].
 
Вероятно води отпуснат живот и става жертва на алкохола, което е причина за ранната му смърт, 17-годишен, отровен, на [[2 октомври]] [[534]] в [[Равена]].