Влашко: Разлика между версии

[[FileФайл:Walachia.png|thumbмини|250px|Влашко на картата на Румъния</br>( Țara Românească )]]

Влашко се намира на юг от Южните [[Карпати]] и на север от река [[Дунав]], която е границата и&#768;ѝ с [[България]]. Река [[Олт (река)|Олт]] разделя Влашко на две области — [[Мунтения]] ({{lang-ro|Muntenia}}, на български „Голяма Влахия“), чиято площ е 52&nbsp;486&nbsp;кв.км<ref name="bartleby">The Columbia Encyclopedia, Sixth Edition. 2001-05. — [http://www.bartleby.com/65/wa/Walachia.html Walachia]</ref>) и [[Олтения]] (на румънски: ''Oltenia'', на български „Малка Влахия“), с площ 24&nbsp;095&nbsp;кв.км. Най-големият град във Влашко е румънската столица [[Букурещ]],която е основана от Влад Цепеш. Областта има изключително равнинен релеф и обема т.нар. [[влашка низина]], северно от река Дунав.

Влашко е част от българската държава от основаването ѝ след преселението на [[българи]]те, водени от хан [[Аспарух]] ([[681]]), до падането на [[Първа българска държава|Първото българско царство]] под [[Византия|византийска]] власт през [[1018]] година. След това там е образувана [[Византия|византийската]] [[Тема (Византия)|тема]] [[Паристрион]], но властта на империята отвъд Дунав е по-скоро номинална и скоро е пометена от нашествията на [[печенеги]], [[кумани]] и [[узи (племе)|узи]], които се установяват там смесвайки се със завареното [[българи|българско]] население.

От [[1330]] г. след победата в [[Битка при Посада|битката при Посада]] на [[Басараб I]] Влашко е фактически самостоятелно [[княз|княжество]]. Но получава самодържавен статут при управлението на неговия син Йоан Никола Александър воевод<ref><u>Генчева, Сн.</u> Цар Шишман и Дан войвода. 23.09.1386. Силистра, 2013, стр. 20 - 25</ref>. Един от неговите деспоти е [[Влад Цепеш|Влад III Цепеш]] (1431-1476 г.), по-известен като ''граф Влад Дракула''. След дълъг период на героична съпротива, в който той се отличава както със безгранична смелост така и със нечувана жестокост, граничеща със [[садизъм]], до края на [[15 век]] областта изцяло зависима от Османската империя. Имало само 64 години независимо съществуване след [[битка при Ровине|битката при Ровине]] в [[1394]] г., Влашко става [[васал]]но на турците княжество, по време на [[Мирчо Стари]] задължено първоначално само да плаща данък на [[Османската империя|Османска империя]], а по-късно е сведено владение чиито княз ([[каймакам]]) се назначава от султана, но османците никога не го превръщат в турски санджак подобно на завладените от тях земи южно от Дунав.

От [[1716]] г. [[Висока порта|Високата порта]] започва да назначава за управители на областта [[гърци]]-[[фанариоти]], с което се увеличава влиянието на [[Фенер (квартал)|Фенер]] и недоволството сред влашкото население. Управлението на [[фанариоти]]те е свалено през [[1821]] г. след революцията, водена от [[Тудор Владимиреску]]. В същата година българинът [[Стефан Богориди]] e назначен от султана княз ([[каймакам]]) на Влашко. През [[1831]] г. е приет Органически устав на Влашко, а през [[1859]] г. заедно с Молдова образуват „[[Обединено княжество Влашко и Молдова|Обединеното княжество Влашко и Молдова]]“ начело с [[Александру Йоан Куза]]. На [[24 декември]] [[1861]] г. Александру Куза обявява независимостта на новата държава [[Румъния]], но Румъния постига независимостта си едва след края на [[Руско-турска война (1877–1878)|Руско-турската освободителна война]] през [[1877]] г. затова в румънската история тази война е наречена ''"[[Румънска война за независимост|Войната за независимост]]"''. До края на съществуването му в 1859-61 г. официалният език на църквата и администрацията е [[Старобългарски език|старобългарският]] и неговата азбука - [[кирилица]]та. Въпреки, че в говора на населението на новообразуваната държава Румъния тогава доминират славяно-български думи и изрази, азбуката по политически причини е сменена с латиница и се вземат мерки [[румънски език|влахо-молдовсият език]] да се романизира.

[[Категория:Влашко| ]]