Ивайло: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 36:
{{Main|Въстание на Ивайло}}
 
Постоянните нашествия на [[татари|татарите(монголите)]]те през 60-те и 70-те години на XIII век довеждат българското население до отчаяние. Цар [[Константин Асен|Константин I Тих Асен]] (1257-1277) е болен и неспособен да защити държавата и поданиците си. Ивайло поема инициативата и защитата на населението,оглавявайки народното недоволство и да станестава водач на [[въстание]], което започва през пролетта на [[1277]] г. През лятото на същата година Ивайло се изправя срещу монголо-татарите от [[Златна орда|Златната орда]]. Той успява да разгроми няколко татарски дружини, което му носи още по-голяма известност. За кратко време успява да прочисти страната от татарските банди и така все повече области преминават на негова страна и го признават за цар. В края на 1277 г. се състои битка между Ивайло и цар Константин Тих. Царската войска е напълно разгромена, а самият цар – посечен от Ивайло.
 
Византийският [[император]] [[Михаил VIII Палеолог]] вижда възможност да се възползва от положението в България. Той желае българският престол да се заеме от по-слаб владетел, който да бъде под негово влияние, затова решава да подкрепи сина на цар [[Мицо Асен]] ([[1256]]-[[1257]]), когото провъзгласява за цар под името [[Иван Асен III]] и жени за своята дъщеря [[Ирина Палеологина]]. Когато царица [[Мария Палеологина Кантакузина|Мария]], съпругата на Константин Тих, научава за това, тя взема решение да предложи на Ивайло брак и съответно българския престол. Така Ивайло влиза в [[Търново]] и през пролетта на [[1278]] г. става законен български цар.