|
'''Ива̀йло''' е български [[цар]] в периода 1278-1279 година.
[[Византия|Византийските]] автори наричат Ивайло с прякорите ''Лахана'' и ''Бърдоква''. Думата „лахана“ произлиза от [[гръцки език|гръцкото]] „λαχανον“, което означава „[[зеле]]“,от средновековнитев изворинякои научаваме,чеслучаи Ивайло„[[кисело езеле]]“. режелТози главитепрякор на противницитеИвайло сие катосвързан зелкии с друг – ''Кордокувас'',от тамкойто идвапроизлиза иот прякорадумата му''„бърдоква“'' – [[маруля]], "лахана"зеле. ВСпоред източницитенякои иметоавтори мус прякорите Лахана и Бърдоква Ивайло е записаноназоваван Иваилот аристократите,то ставапоради факта, че се е хранел предимно със зеле и маруля: „''само с хляб и диви зеленчуци''“ ([[Георги Пахимер]]). Истинското му име е известно благодарение на една приписка в [[Свърлижко евангелие|Свърлижкото евангелие]] от 1279 г.
За произхода на Ивайло има предположение, че е от най-бедните слоеве на населението.
Ивайло е изкючително талантлив пълководец,със завидни,гениални военни умения,харизматичен,той успява да привлече и увлече масите след себе си и да защити българската държава от набезите на татарите(монголите) и византийците.
== Въстанието на Ивайло ==
{{Main|Въстание на Ивайло}}
Постоянните нашествия на [[татари|татарите(монголите)]]те през 60-те и 70-те години на XIII век довеждат българското население до отчаяние. Цар [[Константин Асен|Константин I Тих Асен]] (1257-1277) е болен и неспособен да защити държавата и поданиците си. ИвайлоТова поемадава инициативатавъзможност ина защитатаИвайло нада населението,оглавявайкиоглави народното недоволство и да става стане водач на [[въстание]], което започва през пролетта на [[1277]] г. През лятото на същата година Ивайло се изправя срещу монголо-татарите от [[Златна орда|Златната орда]]. Той успява да разгроми няколко татарски дружини, което му носи още по-голяма известност. За кратко време успява да прочисти страната от татарските банди и така все повече области преминават на негова страна и го признават за цар. В края на 1277 г. се състои битка между Ивайло и цар Константин Тих. Царската войска е напълно разгромена, а самият цар – посечен от Ивайло.
Византийският [[император]] [[Михаил VIII Палеолог]] вижда възможност да се възползва от положението в България. Той желае българският престол да се заеме от по-слаб владетел, който да бъде под негово влияние, затова решава да подкрепи сина на цар [[Мицо Асен]] ([[1256]]-[[1257]]), когото провъзгласява за цар под името [[Иван Асен III]] и жени за своята дъщеря [[Ирина Палеологина]]. Когато царица [[Мария Палеологина Кантакузина|Мария]], съпругата на Константин Тих, научава за това, тя взема решение да предложи на Ивайло брак и съответно българския престол. Така Ивайло влиза в [[Търново]] и през пролетта на [[1278]] г. става законен български цар.
== Цар на българите ==
Обстоятелствата принуждават Ивайло да воюва на два фронта – срещу [[ромеи]]те и срещу [[татари]]те. Първоначално удържа победи срещу ромейските войски на юг през лятото и есента на 1278 г. После потегля срещу татарите(монголите), но е принуден да се защитава в крепостта [[Дръстър]]. Обсадата продължава 3 месеца, а в Търново плъзва слух, че Ивайло е загинал. Търновските боляри отварят вратите на столицата пред Иван Асен III и съпровождащата го византийска войска (началото на [[1279]] г.). Неочаквано обаче Ивайло се появява пред Търново. В отговор на това в България навлиза 10-хилядна византийска войска. На [[17 юли]] [[1279]] г. Ивайло изненадващо връхлита върху ромейския стан край [[Девня]]. Ромеите са напълно разгромени. Иван Асен III бяга от столицата, а болярите избират за цар [[деспот]] [[Георги I Тертер]] (1280-1292).
== Смърт ==
| 