Отваря главното меню

Промени

м
Bot: Automated text replacement (- ) +))
=== Революционна дейност в Сърбия и Румъния (1862 – 1868) ===
[[Файл:Levski1.jpg|мини|ляво|Васил Левски като знаменосец на четата на [[Панайот Хитов]] през 1867 (фотография от 1867 г., Белград)]]
На 3 март 1862 г. вечерта напуска Карлово с коня на вуйчо си и отпътува за [[Пловдив]], за да се сдобие с [[тескере]]. През [[София]] и [[Ниш]] се отправя към [[Белград]], където се установява в началото на април.<ref>Унджиев И., Васил Левски. Биография, Народен комитет „Васил Левски“ и Дирекция на изкуствата, С., 1945 и 1947, с. 91.</ref> В столицата на [[Сърбия]] се включва в [[Първа българска легия|Първата българска легия]] на [[Георги Раковски]] в Белград. Запознава се отблизо с бунтовните среди на българската емиграция – [[Христо Иванов (Големия)|Христо Иванов-Големия]], [[Иван Кършовски]], [[Васил Друмев]] и др. Заради своята ловкост и храброст по време на сраженията с турския гарнизон в Белград от 3 – 5 юни 1862 г. при Варош капия, Сръпска круна и [[Байракли джамия (Белград)|Байраклъ джамия]]. получава името ''Левски'' (според легендата е направил „лъвски“ скок по време на военни упражнения в Сърбия).<ref>Унджиев И., Васил Левски. Биография, Народен комитет „Васил Левски“ и Дирекция на изкуствата, С., 1945 и 1947, с. 109 – 110.</ref> На този етап изпитва силно влияние от Георги Раковски и възприема идеята за организиране на [[чета|чети]], чрез които да се вдигне народът на [[въстание]]. В края на юни 1862 се присъединява и заедно с група легисти, е изпратен в [[Крагуевац]], под ръководството на дядо [[Ильо войвода]]. Вместо военно обучение те трябвало да косят трева за сръбската армия, което довежда до конфликт с войводата им.<ref>Караиванов, П. Васил Левски по спомени на Васил Караиванов. С., 1987, с.113.</ref> Разтурването на легията през септември 1862 го заварва в Крагуевац, където слугува у богат сърбин. Заедно с Христо Големия заминава за Белград, където до края на 1862 учи [[абаджийство]], а в свободното си време посещава [[казарма]]та за усвояване на военни знания.<ref>Унджиев И., Васил Левски. Биография, Народен комитет „Васил Левски“ и Дирекция на изкуствата, С., 1945 и 1947, с. 120 – 121.</ref> В края на 1862 заминава за [[Влашко]], където пребивава в столицата [[Букурещ]] до пролетта на 1863 (Според Васил Караиванов Левски заминава за Букурещ едва в ранната пролет на 1863 и не след дълго се завръща в България.<ref>Караиванов, В. Васил Левски по спомени на Васил Караиванов. С., 1987, с. 114.</ref><!-- някой да знае какво е правил в Румъния --> ). През пролетта на 1863 се завръща в България и се установява като певец в църквата в Карлово. През лятото същата година е арестуван за три месеца в затвора в Пловдив (според някои източници – за участието му в легията, според друг – по оплакването на вуйчо му за кражбата на коня му).<ref>Унджиев И., Васил Левски. Биография, Народен комитет „Васил Левски“ и Дирекция на изкуствата, С., 1945 и 1947, с. 126.</ref> Според Васил Караиванов, и Левски, и вуйчо му, са арестувани в Пловдив, но само за месец.<ref>Караиванов, П. Васил Левски по спомени на Васил Караиванов. С., 1987, с.103 – 106, 115.</ref> През зимата на 1863 и пролетта на 1864 г. живее в Пловдив и посещава за няколко месеца училището на [[Йоаким Груев]].<ref>Унджиев И., Васил Левски. Биография, Народен комитет „Васил Левски“ и Дирекция на изкуствата, С., 1945 и 1947, с. 130 – 131.</ref>
[[Файл:Vasil Levski Museum, Karlovo 23.jpg|alt= Част от отрязаните коси на Васил Левски, съхранявани в музея в Карлово|мини|250x250px|Част от отрязаните коси на Васил Левски, съхранявани в музея в Карлово]]
На 19 април 1864 г., навръх [[Великден]], в местността Алтънчаир край Карлово, в присъствието на приятелите си хаджи Георги Попристов и Христо Пулев, сам отрязва дългите си монашески коси.<ref>Унджиев И., Васил Левски. Биография, Народен комитет „Васил Левски“ и Дирекция на изкуствата, С., 1945 и 1947, с. 134 – 136.</ref> От този момент е мирски [[дякон]] (служител, помощник) на свободата Васил Левски. [[Василий (архимандрит)|Архимандрит Василий]] се опитва да възбуди църковно следствие срещу племенника си, а пловдивският митрополит го заплашва с наказание ако упорства в настояването си.
През октомври 1866 г. заминава за Влашко – за кратко е в [[Галац]] и [[Яш]]. Движи се в средите на [[Хаджи Димитър]] и Стефан Караджа. През ноември 1866 отново се среща с Георги Раковски. В края на 1866 и началото на 1867 е учител в с. [[Конгаз (Окръг Тулча)|Конгаз]] в [[Северна Добруджа]]. През март 1867 заминава за Букурещ, за да се включи в подготовката на революционната акция, замислена от Георги Раковски. По негово предложение е определен и включен като знаменосец в четата на [[Панайот Хитов]], която се подготвя за прехвърляне в България. Заедно с четата изживява всички трудности и разочарования по време на нейния 99-дневен поход в [[Стара планина|Балкана]] (28 април-4 август). Заедно с четата преминава в Сърбия и известно време остава в гр. [[Княжевац]]. През август и септември 1867 г., заедно с Панайот Хитов и [[Иван Кършовски]], живее в Белград, където постъпва във [[Втора българска легия|Втората българска легия (1867 – 1868)]].
[[Файл:Vasil Levski & His Brother in the II Legion.jpg|alt= Васил Левски (вляво), брат му Христо Кунчев и Христо Иванов – Големия по време на втората българска легия в Белград. 1867 – 1868 г.|мини|329x329px|Васил Левски (вляво), брат му Христо Кунчев и Христо Иванов – Големия по време на Втората българска легия в Белград, 1867 – 1868 г.]]
През февруари 1868 г. се разболява тежко (възпаление в коремната област налагащо операция която оставя дълго незаздравяваща рана ), лежи във военна болница, където е опериран или пък в частна квартира според други източници <ref>https://www.dunavmost.com/novini/levski-5-godini-krie-karvyashta-rana</ref> . През април напуска Легията, която в края на месеца окончателно е разтурена от сръбското правителство.<ref>Васил Левски и неговите сподвижници пред турския съд. Документи из турските архиви. С., 1952, с. 152.</ref> През май и юни 1868 е в [[Турну Мъгуреле]], където заедно с Васил Ганчев-Плевнелията се уговарят да организират малка чета и да минат в България. През юни се среща с Хаджи Димитър в Букурещ във връзка с подготвяната чета, но не одобрява организацията им и се връща в Сърбия – в град [[Зайчар]].<ref>Васил Левски и неговите сподвижници пред турския съд. Документи из турските архиви. С., 1952, с. 189.</ref> В края на юни и юли за кратко е в затвора в Зайчар. За този престой той пише в писмо до [[Данаил Попов|Данаил Хр. Попов]] през 1871 г.: "''...и аз на 68-мо [лето] бяха затворен в Зайчар в тъмницата, защото съм бил проповядвал на тамошните българи да умират за българщината си, че им е отечество''."<ref>Страшимиров, Д. Т. Васил Левски . Живот, дела, извори., том 1, С. „Изток-Запад“, 2014, с. 40.</ref> През това време преосмисля изминатия път. През август е в Букурещ, където също е арестуван за кратко от влашките власти, заради минаването в България на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, но е освободен по здравословни причини – незарасналата рана от операцията в Белград, излекувана по-късно от [[Неофит Калчев]] <ref>http://www.desant.net/show-news/31292</ref> . По това време съмненията му в целесъобразността на четническата тактика се превръщат в убеждение, че трябва да се търси нов път за постигане на крайната цел. За пръв път изразява мнение, че трябва предварителна подготовка на народа за участие в освободителното дело. В писмо до Панайот Хитов загатва за своите изводи и намерения, като му съобщава, че е решил да извърши нещо голямо в полза на отечеството:
 
''„Но пак Ви моля и познавам за най-искрен и пръв любимец български, да дойдете при мен или да Ви пиша какво аз мисля да правя и ще го направя, ако рече Бог с Ваше позволение, ако го намерите благосклонно. И ще Ви моля да ми позволите, за което ако испечеля, печеля за цял народ, ако изгубя-губя само мене си“.''<ref>Страшимиров, Д. Т. Васил Левски . Живот, дела, извори., том 1, С. „Изток-Запад“, 2014, с. 24.</ref>