Войнягово: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-( +() |
м Bot: Automated text replacement (- ) +)) |
||
Ред 23:
От средата на XVIII в. има и църковни приписки, където се упоменава с името Войнягово. Има някои податки и загатвания, че днешното село Войнеговци (днес квартал на София) е заселено от изселници от Войнягово, някъде в средата или третата четвърт на XVI в. Тогава е обновен манастира „Св. Димитър“ (Подгумерски манастир) в близост до землището на Войнеговци като се предполага, че манастирът е основан през XIII век, а от запазен надпис над вратата на манастирската църква личи годината 1597 — вероятно годината на обновяването на храма от преселниците от Войнягово, тъй като св. Димитър е светията-покровител на Войнягово и патрон на църквата му открай време(развалините на т.нар. Димитрова черква до селото най-грубо могат да се датират в ХІІ в). Във време на османското владичество Войнягово е приемало преселници от разни краища на българското землище. Помнят се преселвания и изселвания в селото през XVII и XVIII век както от околните селища- изчезналото в 1688 г. павликянско село именувано в османски източници Тарики Павликян, а също и от Дъбене, Баня, Михилци, така и от Ямболско (с. Войника), Старозагорско (с. Елхово -общ. Николаево), Чипровци, Стрелча, Троян и т.н. В XIX век започва и разселване на войняговци. Към 1829 г. част от населението на Войнягово се изселва заедно с руските войски на ген. Дибич-Забалкански при изтеглянето им в Бесарабия, в селата Камбер и Башкьой (дн. Румъния). Известният български политик от края на XIX и началото XX на век Димитър Петков-Свирчо и синовете му Петко Д. Петков и Никола Петков са потомци на изселници от Войнягово. През 1852/53 г. е построена и осветена църквата „Св. вмчк Димитрий Солунски“ — тя е умалено копие на църквата „Св. апостоли Петър и Павел“ в гр. Сопот и е един от най-добрите образци на брациговската строителна школа, заедно със сопотската църква. Обявена е за паметник на културата през 70-те години на XX век.
В черковния двор е съхранено училището, в което Васил Левски е учителствувал през 1864/66 г. и днес то е музей за историята на селото. Тук във Войнягово през ранната пролет на 1865 г. Васил Левски основал първото „Тайно братство“ — прототип на по-късните революционни комитети. Има някои податки, че Васил Левски е основал и читалището, което във времето непосредствено преди Освобождението (1876/77 г.
== Религии ==
Ред 50:
* Паметник на падналите от комунистическата съпротива в годините 1941-44, и на загиналите във [[Втората световна война]] 1944-45 г. Паметникът се намира на площада на селото.
* Паметна плоча на загиналите войняговци в [[Балканска]]та, [[Междусъюзническа]]та и [[Първата световна война]] намираща се на източната стена на църквата „Св.вмчк Димитрий Солунски“. През 1936 г. полк. [[Петър Димков]] (известен народен лечител) открива паметната плоча с имената на загиналите във войните.
* Самата църква, която е обявена за паметник на културата с регионално значение (а би трябвало да е от национално
* Училището в църковния двор, в което Васил Левски учителствува през 1864/66 г., превърнато сега в музей.
* Знаме на село Войнягово — с правоъгълна форма със съотношение на широчина към дължина 3:5 и състоящо се от три цвята: бял, зелен и червен, разположени в концентрична последователност, а именно: бяла човешка длан с леко разтворени пръсти върху зелен кръг, находящ се в центъра на правоъгълника с отстояние 1/8 от ширината в горния и долния край на правоъгълника, който е червен на цвят. Това е историческото знаме на войниците (войниганите, войнуците) от времето на Второто българско царство, а също и знамето под което са служили същите тези войници по времето на [[Османска|Османската империя]] — т.е. знамето под което войняговци са служили повече от 600 г., и което по право принадлежи на потомците на тези [[войнигани]] ([[войници]]).
Ред 56:
* Прави се [[курбан]] на патронния празник на църквата — Димитровден на 26 октомври.
* Най-големия празник от столетия за войняговци е [[Гергьовден]] (6 май) — празника на Св. Георги Победоносец. Няма и не може да се намери къща на този ден, в която да не се коли агне, курбан за св. Георги, или да се намери войняговец който работи на този ден. Дори има и пословица по този случай: " От гурбет се връща: войняговец-за [[Гергьовден]], дъбенец-за [[Сирни заговезни|Заговяване]](Старчовден), а овчиларец (климентец)- за [[Спасовден]]".
* Войнягово е едно от четирите села в община [[Карлово]] (останалите три са: съседното [[Дъбене]], [[Сушица (квартал на Карлово)|Сушица]], и с.[[Васил Левски (Област Пловдив)|Васил Левски]]), в което е запазен автентичния обичай — Старчовден (т.е. ден на старците — старец, това е местното название на кукер). Всяка година в седмицата преди [[Сирни заговезни]] от понеделник до събота (без петъка) се вади „дюзенят“ (принадлежностите) на „стареца“, които той облича, и се разхлопкват звънци, тучове и хлопки за да се пропъдят злите сили и да се събуди природата за нов живот. Интересни са маските (суратите) и облеклото (тъкъмът) на старците — то е белодрешно, отразявайки традиционното облеклото на войняговци преди да стане чернодрешно. Старците се събират в „тайфа“ и със специална „старчовска“ стъпка обикалят по улиците и къщите гонейки злите сили. Във всяка къща те биват черпени с вино, и им се дава дар: жито, брашно, фасул, които после се продават и с парите получени от продажбата се прави обща трапеза на цялата „тайфа“. Запазен е старинния тракийски обичай на заораването с волове на последния ден (събота) от старчовските дни — остатък от култ към тракийския бог [[Дионисий]] — [[Сабазий]]. Уникален също е и обичая да се бият „старците“ на Войнягово със „старци“ от съседно селище (напр. [[Дъбене]] или [[Михилци]]) докато се пролее кръв, като пукнат нечия глава за да има изобилие на вино през годината както се вярва, а така също и носените от тях специални „старчовски“ камшици с които те „плющят“, като ги въртят над главите си и ги дърпат рязко, с което предизвикват звук подобен на гърмеж от пистолет, който войняговци наричат „плющене“. Етнографите намират много силни тракийски елементи, както във старчовските (кукерските) игри и изпълняваните успоредно с тях танци със живи змии или само змийски кожи, така и в празника Полирания, който се празнува в деня след [[Гергьовден]], и в който се откриват елементи от култа към [[Великата майка богиня]], носенето на [[пискюллия]] (прабабата на днешната мартеница
=== Празникът Полирания ===
'''[[Ранополия|Полирания]]''', или още по-точно по̀лиранее, като второто „е“ е кратко, в диалекта на с. Войнягово, община [[Карлово]] е название на празник, който се празнува от войняговци на вторият ден на Гергьовден — т.е. 24 април (ст.стил) или 7 май (н.стил). Празника е продължение на [[Гергьовден]]. Самият [[Гергьовден]] се празнувал, като рано сутрин преди слънцето да изгрее се отива на поляната наречена „Рошава могила“, находяща се в [[Средна гора]] на запад от селото, зад днешните гробища на селото (които са на това място от 1912 г.), и която поляна отстои на 15-ина минути път от селото. Под самата поляна (между поляната и гробището) има две тракийски, навярно надгробни могилки, едната, от които е малко по-голяма, и навярно в миналото обрасла, което и ще да е дало името на местността „Рошава могила“. На юг от поляната има група скали, като на една от тях е изсечен хоризонтален соларен кръг, наричан от войняговци „воденичен камък“ (поради действителната му прилика с воденичен камък
== Личности ==
|