Елена Николай: Разлика между версии

През сезона [[1934]]/[[1935]] г., дебютира като Азучена в ''„Трубадур“'' на [[Джузепе Верди]] в малкото италианско градче [[Сало]]. Един шанс ѝѝ дава заболяването на най-известното мецосопрано по онова време [[Педерцини]] – и Елена Николай вместо Сляпата, пее Лаура в ''„Джоконда“'' от [[Амилкаре Понкиели]] в спектакъл, където блестят [[Бениамино Джили]] и [[Джина Чиня]]. Това става в [[Кремона]] – града на знаменитите майстори на цигулки [[Страдивариус]], [[Амати]], [[Гуарнери]].

Важен за кариерата ѝѝ спектакъл е ''„Кавалерът на розата“'', дирижиран в „Сан Карло“ в [[Неапол]] от автора [[Рихард Щраус]]. На репетиции прочутият композитор има някои забележки към певицата, но после е безкрайно доволен. След премиерата Елена Николай 22 сезона е желан гост в града под Везувий. Идва ред и на „[[Ла Скала]]“.

Постепенно българката се налага като най-добрата изпълнителка на Азучена, Амнерис, Адалджиза в ''„Норма“'' (с [[Мария Калас]] в главната роля), Сантуца в ''„Селска чест“'', Далила в ''„Самсон и Далила“'' на [[Камий Сен-Санс]]. Пее блестящо и Верди, и веристите, и руски автори ( Марфа в ''„Хованщина“''), и трудния Вагнеров репертоар: тя е първата Брунхилда на италианска сцена след войната.